... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност са шарени, преливащи се нюанси на жълто, розово, синьо и сиво. Та надничайки от своите постели, слънцето бавно се прозява и жадно за внимание се надига, то знае, отново ще обсеби своите любими същества, хората, с прегръдка и нежна топла ласка. Момичето беше поело на път. Бягаше от големия град и отиваше в планината. Витоша беше разперила полите си отегчено и предвещаваше спокойствие и уединение. Пътеките бяха непокътнати, поляните - мокри от сутрешната роса, въздухът - чист и свеж. Отпиваше вода от манерката си и се наслаждаваше на самотата си. Беше тръгнала да търси нещо, но все още не знаеше какво, когато го откриеше, щеше да разбере. Планината й се разкриваше с цялата си красота и великоле ...