ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Таз принцеса непозната бе с коса от ангелска позлата и очи сапфирено искрящи, от звездите по-блестящи. Белолика бе и нежна, даже снежна, белоснежна, а устните й като листенца на розови цветенца.
Седеше тя в гората и миришеше цветята, а сред зеленината на тревата белееха й се крачката.
Изведнъж изскочи от водата жаба крастава и грозновата. Туй бе познатият ни жабок, дявол да го вземе, който я следеше дълго време! И заподскача хей така, със свойте жабешки крака, натук-натам, насам и още где да знам... Скачаше ли, скачаше жабата горкичка сред зелената тревичка. И достигна тя едва до девойката добра.
- Хей, девойке непозната – рече жабата, горката. - Заболяха ме краката, докато скачах сред цветята, за да зърна твоя светъл лик, макар и трудът ми да бе велик!
И девойката непозната съзря таз жаба крастава и грозновата, после изпищя и се обърна, никак даже и не я прегърна. Стана и заподскача лудо, че де се е видяло такова чудо? Жаба да говори, че като нея няма втори! И да подскача из буйната трева?! На сантиметри от принцесината слънчева коса.
- Ох, махни се, гадна твар! – рече принцесата с жар. – Да не викна някой рицар стар или верен бащин другар! Той да те затрие от земята, че де се е видяло да говори и да се премята жаба крастава и пъстроока, крякаща сред тревицата висока?
- Но принцесо синеока - рече жаба пъстроока, - защо говориш тъй волно, без да знаеш, че сърчицето ми е болно? Аз бях принц красив, но по тъмен път вървях, дори не усетих и кога се възгордях! А в час щастлив, посред ден мъглив, чух глас звънлив, че и писклив на вещица дългоноса, много злобна, че и боса. Тя в немилост ме прокле и резби моето сърце! В жаба ме превърна вещицата зла, та да се скитам дълго из тъжната гора, а таз магия недобра да се развали би могла, само ако принцесата красива не бъде твърде горделива и жабока, тънещ в калта, целуне нежничко в уста.
- Уф, че нагла и противна жаба, като тебе втора няма! Не си ли ти установила, че си крастава и некрасива? – рече таз принцеса горделива. – Няма много да се мая, че въобще не мога да те трая! На таз среща вече вижда ù се края. Отивай си, преди с този остър камък да те запозная!
***
И тъй днес таз клета жаба прокълната е на мъки пребогата. Унило скача във водата и сред мъглата на гората целувчицата чака… Там… посред цветята, гдето горчиво плака. Очаква още тя, очаква и оплаква своята съдба горчива. Оплаква жабокът свойта орисия и скърби, че таз принцеса горделива от коварната магия не го освободи. Затуй плаче жабокът сред горските мъгли, плаче и очаква срещата щастлива, когато ще го спаси някоя принцеса, но не саможива, а мъдра и учтива.
И ТО СЕ ЗНАЙ,
ЧЕ ДОЙДЕ НА ПРИКАЗКАТА КРАЙ!
ПП: Благодарности за на Йоханес Брамс третата симфония, която хич и не е какафония, а музика звънлива, която вдъхнови ме да напиша тази приказка красива!
© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados