ПРИКАЗКА ЗА ДИВАТА ЯБЪЛКА
В парка на голям жилищен квартал, до една от цветните алеи израсна, диво ябълково дръвче, наречено „Киселица.“. Ябълките на такива дръвчета са сладко-кисели, затова и така ги наричаха. Дръвчето беше още много мъничко, но с добре оформен ствол и клонки като корона. През пролетта всички дръвчета около него цъфтяха, а на есен, раждаха плодове. Младата Киселица, гледаше тях, оглеждаше и себе си. По него имаше само зелени листенца, с които много весело, жизнерадостно шумеше и красеше градината и все се надяваше и то да има цветчета. Но, за жалост сред листенцата му не нищо не цъфтеше. Много се натъжи ябълчицата, че не може да има цветчета и „рожби“, като другите. Листенцата ѝ започнаха да пожълтяват и капят, а тя жално отпусна клони. Тогава, едно от по-големите дръвчета го съжалило и продума:
- Не се тревожи детенце-дръвченце. Ти си още доста младичко и слабичко. Сега е есен и затова пожълтяват и падат листенцата ти. И ние ще загубим нашите листа, само, че по-късно ...