Запознанство със странната съседка
Посвещавам на Габи
Живееха в света две момчета, две братчета. Казваха се Ивко и Павко. Те не бяха нито големи, нито малки. Бяха точно на такава възраст, на каквато трябва да бъдат. Ивко и Павко много обичаха приключенията и затова пътешествуваха по света. Веднъж минаха през един красив град и го обикнаха от пръв поглед. Решиха да се установят в него и затова си купиха в покрайнините му кокетна къщичка с обширен двор. Къщичката беше стара, но те я пребоядисаха с толкова разноцветни бои, че тя се превърна в една весела и щастлива къщичка. До тях в съседство имаше друга странна къща.Тя имаше винаги спуснати щори на прозорците и стоеше върху четири кози копита. По цял ден и цяла нощ тайнствената къща се въртеше на копитата си и будеше любопитството на двете момчета. Затова те си купиха бинокъл и през него денонощно я наблюдаваха на смени, за да не им омръзва и да не се уморяват. Но повече от седмица все още не бяха разбрали кой е нейният собственик.Точно когато вече се питаха има ли смисъл да продължават с наблюдението, получиха по пощата наведнъж цели шест плика.Това бяха цели шест писма.Във всяко от тях имаше по една снимка, на която много добре се виждаше техния прозорец,бинокъла и лицето на наблюдаващия.На гърба на всяка фотография пишеше с големи букви”ХА,ХА,ХА!”Това много разгневи Ивко и Павко.Те написаха на един голям лист също с големи букви следния текст: ”ГЛЕДАЙТЕ СИ РАБОТАТА!”Пробиха една дупка в листа и през нея продължиха с бинокъла да наблюдават съседската къща.Но не бяха минали и пет минути от наблюдението им когато чуха зад гърба си едно силно извикано ХА,ХА,ХА,ХА! И двамата подскочиха така силно, че чукнаха главите си в тавана на стаята си.Когато се обърнаха, видяха, че зад тях няма никой. Но те бяха сигурни,че зад гърба им някой каза:”ХА,ХА,ХА,ХА!”Обходиха новия си дом навсякъде. Даже и на тавана се качиха, даже и в мазето слязоха, но нямаше нищо.Най-после се успокоиха и продължиха наблюдението. Всъщност наблюдаваше Ивко, а Павко през това време обмисляше какво ще посеят в хубавия си двор. Изведнъж той усети как една ръка го хвана за носа и го стисна доста силно.”Ох,ох,ох!”-извика той, но когато посегна да хване ръката, тя изчезна, разтопи се в пространството.В стаята нямаше никой.
- Какво има, Павко?! Защо си се разкрещял така?! Ох,ох,ох!
- А ти, Ивко, защо викаш така?! - Някой ме дръпна за косите и страшно ме заболя, братле!
- Е, аз също виках , защото някой ме ощипа силно по носа. И мене страшно ме заболя! Тогава и двамата в един глас викнаха:
- Хей, който и да си, покажи се! Хайде да не си играем повече на кришка-мишка! Тогава на вратата се почука.
- Влез!- пак в един глас казаха братята.
Тя бавно се отвори и на прага й застана червенокоса и много рошава дама със зелени очи, широкопола и островърха капела и романтична рокля с волани. В ръка държеше дълга черна ръкавица. Носът й беше доста едър, но и отиваше.
- Здравейте, здравейте Ивчо и Павчо! Вие имате извънредното щастие да се запознаете с мен и да ми бъдете съседи. Аз съм великата и могъща ,единствената по рода си , уникалната, неповторимата, всеизвестна и всепризната магьосница в света- Баба Яга.За себе си не ми казвайте нищо,защото знам всичко за вас!
Тук му е мястото да кажа, че Ивчо и Павчо не се учудваха на нищо.Точно една минута трая стъписването им след появата на магьосницата. След това те се успокоиха и се заслушаха в нейната тирада. Ивчо реши да я прекъсне и да вземе думата:
- Ти ли си тая Баба Яга, за която толкова много се говори в приказките?!Ако си ти, трябва да ти кажа, че страшно много ме разочарова. Какво беше това щипане и опъване на коси?! Ти имаш претенции за величие, а се държиш като невъзпитана хлапачка. А да не би да си някоя самозвана Баба Яга?!
Тук се включи и Павчо:
- Ние, Бабо Яго, сме сериозни момчета и имаме добро възпитание за разлика от тебе. Не претендираме за величие, но бихме желали да живеем мирно и кротко и в добри взаимоотношения със всички свои съседи. Не желаем повече да имаме проблеми с теб.Мисля, че говоря ясно...От теб зависи по-нататък всичко...
- Я ги вижте тия двамата, които претендират да са образци на доброто възпитание! Като ви гледам, чак започвам да се прозявам от скука. Давате ли си сметка, че няма магьосник, който да не е поне мъничко пакостлив.Точно в това е чара на великия магьосник. Какво е една Баба Яга, ако не дръпне,ако не ощипе,ако не подложи крак?!.Че тя няма да е тогава Баба Яга, а спаружена бабишкера.
В тоя миг тя надяна ръкавицата си и отново изчезна. Но гласът й продължаваше да кънти:
- Ще ви покажа аз коя е Баба Яга!Ще ви науча да ме уважавате и да не ми поставяте условия. Вие сте хлапаци, които винаги мога да сложа в малкия си джоб, но няма да го сторя, защото съм дама и съм много велика!
Вратата се трясна и само след няколко минути тя като вихрушка влетя в комина на къщата си. Ивчо и Павчо стояха със отворена уста.
- Тя май ни се закани Ивчо?! - каза Павчо тихичко.
- Ще видим, ще видим, братле! - отговори му Ивчо също тихичко-Но наблюдението продължава.
© Диана Кънева Todos los derechos reservados