SARNE42 (Елена Димова)
57 488
15 abr 2007, 10:31

Приказките на баща ми 3 

  Prosa
978 0 6
2 мин за четене
                                                ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
                                                     разказва д-р Елена Димова
  
                             КАК ОБЕСИХ ЕДНО МАГАРЕ НА ЕДНА КАМИЛА

           Често се шегувахме с баща ми, че Господ не иска да го прибере, защото е грешен.
           - Кажи ни, сигурно имаш някакъв голям грях. Кажи, а може би си убил някого, когато си бил на война.
           - Не, не съм убил никого. Гърците бяха много дипломатични. Във войната участваха само гърци, а ние, македонците, бяхме в обоза. Те се бояха, че по някакъв начин ще бъдат предадени от такива, които не се чувстват гърци или, че лошо ще  се бият за гръцка кауза.
            Не чакаше покана. Много обичаше да разказва.
            - По време на войната ние стигахме до Мала Азия. На  датата ХХ.ХХ.24, войната свърши и беше ни казано да се прибираме, кой както може. Та тогава, изневиделица се появи един турчин. Загледахме се един друг и се заприготвяхме да се изпозастреляме, но войната беше свършила. "Почакай, почакай - казах му на турски - войната свърши, повече няма да се убиваме. Отивай си и аз ще си отида вкъщи. Войната свърши." Та не го убих. Казах му да си ходи.
            Разбира се, той забрави да ни говори за греховете си, а продължи разказа си, след срещата си с турчина.
            "Войната свърши, това добре. Ами сега, как ще се прибера от Мала Азия до нашето село. Всеки тръгна накъдето му видят очите. Останах сам, без пари. По едно време виждам един керван с камили. Отивам при сайбията на камилите и го питам, няма ли някаква работа за мен. "А, има, как да няма. Може да ми пазиш камилите и магарето." Той разбра, че аз не разбирам от камили, затова каза "Чуш" на камилите. Те легнаха на пясъка и отиде да обядва в близката гостилница, като ме остави да пазя. Както бяха легнали камилите, хванах магарето, доведох го до камилите и го завързах за една от тях. Не след дълго сайбията се върна и каза, че трябва да продължат пътя си. Каза нещо на камилите и те започнаха една по една да стават. Камили нали сте виждали. Те са много високи. Стана и тази камила, на която бях вързал магарето. Понеже въжето, с което вързах магарето, беше късо, магарето се вдигна, високо обесено за камилата.
              - Бре, ами сега Танасе, какво ще правиш. - казах си аз - Го обеси магарето.
              Не чаках да ми се кара. Плюх си на петите и да ме няма."
              Не му давахме възможност повече да разказва. Избухвахме в буен смях, като си представяхме обесеното магаре.
- - - - - -
Сайбия - тур., стопанин, чорбаджия.

© Елена Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Ангар, не зная дали това се е случило на баща ми, но той така го разказваше. Почти всичко съм събрала, изчаквам да отлежат малко, да корегирам, ако се наложи нещо и ще направя поне 10 книжки, за роднини и приятелки. Това за козата, не съм го чувала, но твърде възможно е да се е случило, ако стопанинът й я завързал за бариерата и не е очаквал да мине влак. Знам, че не е смешно, но ме напушва страшен смях, да същата ситуация.
  • О, колко отдавнашно било това за обесването! Днешният вариант е за обесване на коза, завързана за бариерата!
    Трябва да ги събереш и издадеш - и по този начин да обезсмъртиш баща си!
  • Хубави спомени !!!
  • Благодаря Ви Галинка и Анета. Желая ви само хубави преживявания. И да гледате оптимистично на живота.
  • Хубави са твоите приказки, Елена!
    Връщаш ме в детството!
    Благодаря ти за всичко!
    Добре дошла!
  • Поздрав!
Propuestas
: ??:??