ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
разказва д-р Елена Димова
КАК ОБЕСИХ ЕДНО МАГАРЕ НА ЕДНА КАМИЛА
Често се шегувахме с баща ми, че Господ не иска да го прибере, защото е грешен.
- Кажи ни, сигурно имаш някакъв голям грях. Кажи, а може би си убил някого, когато си бил на война.
- Не, не съм убил никого. Гърците бяха много дипломатични. Във войната участваха само гърци, а ние, македонците, бяхме в обоза. Те се бояха, че по някакъв начин ще бъдат предадени от такива, които не се чувстват гърци или, че лошо ще се бият за гръцка кауза.
Не чакаше покана. Много обичаше да разказва.
- По време на войната ние стигахме до Мала Азия. На датата ХХ.ХХ.24, войната свърши и беше ни казано да се прибираме, кой както може. Та тогава, изневиделица се появи един турчин. Загледахме се един друг и се заприготвяхме да се изпозастреляме, но войната беше свършила. "Почакай, почакай - казах му на турски - войната свърши, повече няма да се убиваме. Отивай си и аз ще си отида вкъщи. Войната свърши." Та не го убих. Казах му ...