***
Да бъдеш самотен баща си беше „работа за специалист“, както често казваше приятелят му Ралфи за някоя трудна и мъчна дейност, която не ставаше просто така. Занимални, почасова детегледачка за времето, през което беше зает. Излизаха навън с детето и вечери, в които работата му чакаше, защото Марти имаше нужда от неговото внимание. Красен се чувстваше удовлетворен от ежедневието си, но и изтощен. Липсваше му, онази, чисто емоционална връзка, която зареждаше личността, а не бащата или мъжа. Липсваше му топла женска ръка и емоционално разбиране. Осъзнаваше го, но той и така не се беше научил да отдава от себе си на жените, с които беше и се съмняваше, че въобще можеше да придобие подобен навик, като зрял мъж.
Имаше много поръчки. Нови онлайн галерии отваряха своите сайтове за света. Изискваше се много работа, четене,внимание към детайлите. А, за да успее да си свърши професионално и коректно работата, Красен се нуждаеше и от време. Трябваха му повече хора, които се занимаваха с изкуств ...