Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Малкото момче стоеше на ръба на пресъхналото корито и гледаше с болка в очите си пресъхналата река. Усещаше, че и тази нощ няма да вечеря. Няма река, няма риба, няма вечеря. И обяд нямаше, защото пазара беше полупразен. От полупразен пазар какво можеш да откраднеш?
Хората го наричаха Жак. Не знаеше дали се е родил с това име. Не познаваше майка си, нито баща си. Израстна сам по прашните улици на големия град. От 4-годишен се научи да краде. На този занаят го научи Пиер. Пиер му бе и баща, и майка за определен период от време. Той му показа ресторанта под фенерите, в чийто боклук бяха най-вкусните огризки в целия град, той му показа подслона зад катедралата, в които Жак живееше вече 6 години. Съ ...