Природи и породи - I
В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълшебното чувство, че се намира в аптека от края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Усещането за докосване до нещо древно и ценно се допълваше от изисканата мраморна скулптура на Хипократ, подарена на професора от негови почитатели, след един симпозиум в Париж. На малкото място на стената, сгушило се празно между книгите и колбите, се открояваха Хипократови принципи, написани с позлатени букви: „На първо място – не причинявай вреда!” и „Изкуството е вечно, а животът – кратък”. В единия ъгъл на кабинета се ослушваше стар роял, изпъстрен с успокояващи дърворезби с флорални мотиви. Достолепно бюро от масивно дърво и няколко твърде удобни кресла, допълваха уюта в тази чудна стая.
Професорът бе отворил един от учебниците си по хирургия и пред чаша с отдавна изстинало кафе, четеше задълбочено, като от време на време си записваше по нещо в своя работен бележник. Стресна го някак болезненото измяукване на ангорската му котка. Стана и отвори вратата, за да провери какво се е случило. Животното неспокойно се въртеше из коридора, а от хола се дочуваха гласовете на съпругата и дъщеря му.
-Заслужава да му изритам не само котката, но и него самия! Не се вижда на кои години е, а е тръгнал да ухажва чужди жени, дъртакът му с дъртак! – сподавено произнесе жена му.
-Мамо, откъде знаеш, че ти изневерява? – дочу и гласа на дъщеря си и наостри уши.
-Влизам в електронната му поща, без той да знае и чета писмата му. Освен с колеги, напоследък си пише и с някаква глезена кокона, хитра като млада лисичка. Завъртяла му е главата, сигурна съм! – категорично произнесе съпругата му.
-Мамче, докато не е късно, я го убеди да ми прехвърли всички имоти, за да не се озовем на улицата някой ден! – светкавично реагира дъщеря му.
Професорът усети някакво размърдване до вратата и побърза да се прибере в кабинета си. Тихичко седна зад бюрото и когато дъщеря му влезе в стаята, той небрежно отпи кафе от чашата си и се опита да произнесе спокойно и ведро:
-Добро утро, дъще! Сега ли стана, моето момиче?
-Преди около час, татко. Пак ли се подготвяш за някаква операция?Много усилено четеш и си водиш записки – някак невинно го попита младата жена.
-Да, Дари, утре ми предстои тежка черепно - мозъчна операция и нямам много време. Ако искаш да говорим за нещо важно, тогава да преустановя за малко подготовката си? – професорът положи всички усилия да се държи напълно естествено.
-Неудобно ми е да те прекъсвам сега. Друг път ще поговорим…- смотолеви дъщеря му и бързо излезе от кабинета.
Матев си отдъхна за миг, но в следващия стана и започна бясно да обикаля покрай бюрото.
Следва продължение
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
