Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не търсел причината в себе си. Склонен бил да вини околните за всичко, което му се случва. Не предприемал нищо, не мислел как да промени себе си и положението, в което се намира. И особено ожесточен бил към добрите хора. И всеки такъв човек, който се опитвал да му помогне, да се сближи с него, да го обича, бивал поругаван, погаврен и използван.
    Веднъж, разхождайки се из любимия си парк,  Царят срещнал един Ангел.
      - Здравей  - поздравил мило Ангелът.
      - Здравей, Сатана - със зле стаена злост му отвърнал Царят и в очите му проблеснали лукави пламъци.
     Ангелът погледнал тъжно, после се усмихнал и казал:
     - Аз те обичам - защо изливаш  своята отровна горчилка върху мен. Не виждаш ли, аз съм Ангел, изпратен да ти помогне и да бъде до теб.
     Добре, отговорил Царят - нека бъдем приятели! Искам от теб да мога да поискам всичко от теб, а ти да ми го даваш!
    И така ден след ден Царят искал и получавал, искал и получавал, искал и получавал! Но нито веднъж не се замислил, че истинското приятелство е онова, когато даваш, когато си благодарен не само на думи, но и с делата си!
     Времето си минавало, но единственият истински приятел си оставал Ангелът. И веднъж в изблик на неоправдана ярост Царят взел един нож и отрязал крилете на Ангела. Закапала кръв от раните, но Царят не се трогнал. Дори напротив, в душата му бушувала дива радост от чуждото страдание!              
     Раненият Ангел само погледнал тъжно своя приятел и му казал:
     - Простено да ти е, приятелю! – За голямо съжаление никой не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш и пожелаеш да се промениш! Защото дълбоко в себе си ти знаеш, че си добър човек, позволи и на другите хора да го разберат!
      - И в едно съм сигурен, че никога няма да ме забравиш!      
      После се обърнал и бавно тръгнал в неизвестна посока.

 
tanelia
18 януари 2012 г