Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не търсел причината в себе си. Склонен бил да вини околните за всичко, което му се случва. Не предприемал нищо, не мислел как да промени себе си и положението, в което се намира. И особено ожесточен бил към добрите хора. И всеки такъв човек, който се опитвал да му помогне, да се сближи с него, да го обича, бивал поругаван, погаврен и използван.
Веднъж, разхождайки се из любимия си парк, Царят срещнал един Ангел.
- Здравей - поздравил мило Ангелът.
- Здравей, Сатана - със зле стаена злост му отвърнал Царят и в очите му проблеснали лукави пламъци.
Ангелът погледнал тъжно, после се усмихнал и казал:
- Аз те обичам - защо изливаш своята отровна горчилка върху мен. Не виждаш ли, аз съм Ангел, изпрат ...