14 dic 2008, 23:35

Приятели и още нещо...

  Prosa
863 0 0

Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ми? Как не успя да разбереш, че ти си причината за слабостта, която ме обзема? Всеки път, когато те погледна виждам, че ти си мъжът за мен. Не минава и ден без да мисля с кой си, къде си, мислиш ли за мен. Искам да изкрещя в лицето ти, че те обичам, но знам, че ще направя грешка! Затова сега, гледайки красивото ти лице и изгарящите ти сини очи, реших да заключа всичката тази любов в сърцето си и да дам ключа на теб. Ако някога решиш, че имаш нужда от нея, ела и я вземи. Цялата. Аз ще бъда тук – на този плаж, на този бряг и ще те чакам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...