14.12.2008 г., 23:35 ч.

Приятели и още нещо... 

  Проза
668 0 0

Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ми? Как не успя да разбереш, че ти си причината за слабостта, която ме обзема? Всеки път, когато те погледна виждам, че ти си мъжът за мен. Не минава и ден без да мисля с кой си, къде си, мислиш ли за мен. Искам да изкрещя в лицето ти, че те обичам, но знам, че ще направя грешка! Затова сега, гледайки красивото ти лице и изгарящите ти сини очи, реших да заключа всичката тази любов в сърцето си и да дам ключа на теб. Ако някога решиш, че имаш нужда от нея, ела и я вземи. Цялата. Аз ще бъда тук – на този плаж, на този бряг и ще те чакам!!!

© Християна Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??