12.06.2009 г. Тръгваме за Панагюрище. Сборен пукт – домът на Мая Попова, гл. редактор на сайт Откровения. В този дом колко срещи на сайта са ставали, чет нямат. Срещата е в 14.00 ч. Аз пристигам в 14.01, това не е закъснение. Натоварихме багажа и приключението започна. Зад волана – Мая, навигатор – Жоро Колев, който притежава медия, на първия ред, т.е. отзад – аз, Ани човечкова и Дорето с двете шестички, отличничката. На завоите страшно съжалявах, че Жоро не е между нас, но си взехме веселото настроение, романтиката и хубаво време също.
Пристигаме, ухилени до уши, пред дома на Дарина Дечева. Нарекохме го Хотел Дечеви, защото три дни се грижеха за нас като за ВИП гости. Изричахме на глас желанията си и те се изпълняваха като с вълшебна пръчка.
- Ох, да имаше сега едно кафенце!
И хоп, кафето е готово.
- На мен ми се пие студена бира!
И бирата пристига.
Почувствахме се като в приказките, бяхме си като у дома, затова вместо собствениците да наричаме с имената им, ние се отнасяхме с тях като с персонал на луксозен хотел. Двете майки на Дарчето ни бяха камериерки. Настаниха ни по стаите, оставихме си багажа и седнахме на огромната тераса.
Петък след обед, слънчева тераса, какво друго му трябва на човек, освен да слезе в магазина, който е на една ръка разстояние и да се развихри. С Дорето се опитахме да изкупим всички стоки, но оставихме малко и за вечерта. Продавачката ни покани да дойдем пак. Сладки сме, какво да се прави, пък и умеем да пазаруваме – истински жени! Мая отиде да закара Ани и Дора до хотела да си оставят багажа. Дара замина да се подготвя за премиерата на най-новата си стихосбирка «Дом от камъш», а ние с Жоро си сипахме по водка. Веднага камериерките ни спретнаха салатка. Нарязани мезенца и Наздраве, добре дошли в Пангюрище, гостоприемен град, хубави хора! Вечерта ни е организирана – премиерата на стихосбирката, после посещение в заведение с включени пиене и вечеря. Какво по-хубаво от това?! Мая бясна пристига. „Вместо да съм в Париж, аз оправям гърнето на колата, егати у късмета. Добре поне, че съм с вас и то тук. Заслужава си да съм в Панагюрище, вместо в Париж.”
Тръгваме за премиерата на „Дом от камъш”. А какво е камъш? Тръстика. Запознахме се с цялото семейство на Дарчето. Татко, мама, мама, брат. О, свекърва? Я чакай, спомням си, че беше казала, че много се разбира с нея. Я да проверя и питам.
- Вие ли сте свекървата? А разбирате ли се с Дара?
Мълчание, усмивка и:
- Ами, как да кажа?
- Знаех си, че лъже, знаех си, такова нещо няма - свекърва и снаха да се разбират.
- Исках да кажа, че аз я обичам като мое дете, тя е прекрасна.
- Колко ти плати да кажеш това?
И смях. Невероятни хора, ей. Таткото - същински артист, още повече ни повиши настроението. Колоритна личност, записахме го на видео, ще ви го представим, вече знам, че Дара прилича на него. Двете майки, страхотни, мъжът, аха, а синът, красота и чудо. Запознахме се със сестрата на Ангел, племенника му, готин, племенницата във Варна и за нея разбрахме, студентка. Станахме едно голямо семейство. А за премиерата четете тук
http://radulov.blog.bg/izkustvo/2009/05/26/darina-decheva-s-dom-ot-kamysh.339880
Прекрасно представяне на стихосбирката! Поезия, музика, приятели и цветя. Бяхме горди, че сме там. Горди сме, че познаваме авторката. Следва вечеря в заведение. Влизам последна и тъкмо да седна до Мая и тя:
- Пак ли до мен?
- О, така ли? – врътнах се обидена и с най-силния си глас:
- Иска ли някой самотен мъж да седна до него и да му правя...?! – да видиш как бързо ме издърпа да седна до нея.
- Айде идвай и не се излагай и тук! – не ми позволи да си довърша изречението... ”компания” исках да кажа, а не... Но ми се стори, че имаше гора от ръце. Шегичка, вече не съм на двайсет и пет.
Хапнахме, пийнахме и студът ни прибра по домовете. Влизаме си в къщурката и двете сладки майки на Дарче гладят нашите чаршафи. Същински камериерки.
- Всичко наред ли е? – собственичката пита.
- Да, маме, готови сме. А едната все пак ù е свекърва, вече ги различавах.
Докато ни оправят леглата, ние седнахме на сладки приказки и след полунощ си дойде и собственикът. И с него да си побъбрим и до някое време. Ради и Алиса си легнаха в другата стая на ъгловите легла, ние с Мая на спалнята.
- О, две мацки сами?!
- О, щом питате, я пусни интересния канал нещо да погледаме.
Една плейбойка ни показва бельо, това ни подсети и ние започнахме ревю: Я ми виж новата пола, а блузата, а какво да облека утре?! А обувките със скъпоценни камъни? Така, както бях полегнала в леглото, премерих новите обувки на Дарчето. Протегнах обезкосмен крак, обут с висок ток.
- Момичета, вижте колко добре ми седят на босо краче, после не се чудете защо по тия канали може да са голи, но с обущета, ами кракът изглежда супер.
Е, събух ги, накараха ме. После какво се случи - да разказвам ли?
На сутринта се събудих от аромат на кафе. О, как обичам да ми го сервират в леглото. Станах и по миризмата, та в трапезарията. Двете кукли, камериерките Мичето и Славчето, направили кафе, пържени филийки, сложили сирене, мед... какво ли още не. Още не закусили, ни питат какво искаме за обед. Яйца по панагюрски, нали сме в Панагюрище все пак.
Следва среща на кафе с Поли, Таня, Идеми, Жоро, Дорето, Ани и... задължителните снимки, гарнирани с клюки за сайта. Кой, какво, кога и как с кого. Някои поръчаха цялото меню, а ние си тръгнахме, нали в нашия хотел имаме поръчан обед.
Сервират ни – яйцата, кюфтета, кебапчета, пържолки. „По колко яйца?” ни питат. Мая казва пет. Носят ù пет, от шега не разбират тия майки. Тоя петел, дето ни побърка, добре си е свършил работата. По цял ден спи, по цяла нощ кукурига и още нещо. Хубава супа ще стане от него, ако продължава така. Пристигнаха Креми и Весилина и ги настаниха на третия етаж. Пристига и Елишка, айде при нас на спалнята, нали е огромна, също като на Скарлет О’хара, та и на Дара. Ако мислите, че сме спали...
Обядвахме и полегнахме на спалнята да си отпочинем, за да сме свежи на купона вечерта. Лежа на леглото, до мен Елишка, в другия край Алиса. И като се заприказвахме... Мале, времето за приказки все не ни стига, трябва да се приготвяме. Настана суматоха, къпане, гримиране, преобличане. Дара се гримира, някой се преоблича, пищят девойки, че влезнал някой мъж. Тъкмо го изгоним, той влезе в другата стая и от там писъци. Веселба. Пълна къща с щастливи и весели хора.
И... ТОГАВА СЕ ПОЧУВСТВАХ КАТО В СЕРИАЛА „Приятели”. Не ми се искаше този празник за душата да свършва. Щом побъркахме Ангел, та ни иска черен молив и той да се гримира, правете сметка, че сме способни на чудеса като сме заедно. Слизам при камериерките за ютия. Питам ги имат ли и те нужда от нещо
- Нас, бабите, ни остави, вие се оправяйте.
И това изречение пред мен?! Строих ги в две редици и:
- Слушайте ме внимателно, това да не се повтаря. Тук сме три баби, но аз поне не се издавам. Научете си хубаво урока, ви моля. Къде има баби? Мълчат, тук сме само мацки. Бързо свикнаха, ама-ха. Баби сме само на внуците, нали? Дружен отговор Да. Я да се накиприте и никакви баби! – И ме послушаха, сладуранките ми те.
Телефоните полудяха. Тръгваме за срещата, накипрени до неузнаваемост. Еле па Дара и Мая, ходили на фризьор, но това е друга тема.
Среща на върха, точно при Боримечката. Усмивки, прегръдки и целувки. После под липите в двора на музея
Как се бяха подготвили панагюрци! Облекли се в официални дрехи, точно като на празник. Програмата първо с местни таланти, после с наши. Римпо подари на Дара море в буркан. Прочете два свои стиха, една жена от публиката след това развълнувана му благодари. Бях щастлива, че присъствам на това събитие. Алиса ги омагьоса с прекрасния си стих, Веси и Креми направиха показнò как се заразяваме и пишем, вдъховявайки се един от друг. Танцьорът с поемата за мама също се хареса. Димитър Дънеков хем от сайта, хем панагюрец, две в едно, прочете свое стихотворение, Тома Кашъмов също. Мари45 свой фейлетон. Пак не можах да си прочета новия роман - хем има-няма 780 листа, но нищо - другия път те ще видят, първа ще се наредя. Никола Скачков, местният Павароти, ни зарадва с няколко изпълнения, страхотен глас! А малката Мария Финджикова я аплодирахме на крака, същинско слънчице и голям талант! И за да не пропусна някого или нещо важно, четете тук.
http://radulov.blog.bg/izkustvo/2009/06/15/70-poeti-se-sybraha-pod-lipite-v-muzeia.349185
И идва дългоочакваният купон. Всеки следващ е по-хубав от предишния, как да не ходиш?! Страхотно, невероятно, прекрасно и още нещо. Видяхме се със старите си познати таланти, запознахме се с нови. Казах нови, та се сетих. Мая ми казва:
- Пак съм с едни гърди пред теб, първа се запознах с Грег и Мия.
- Е кой другия път не си сложи силиконови такива, па те нà, амбицира ме, все ти си първа, все на теб ти върви. Ще се запозная с тях втора, за да не съм както винаги последна. Аз тогава първа ще го поканя на танц. И го поканих или той мене, няма значение. После напрегръщах Рия и хайде на клюки. За малко да направя скандал на Белоснежка с Мирослав, но се размина. Запознах се и с бате Ники, снимах се с Враната Маргарита. Мале, колко беше хубаво!!! Не ни се тръгваше.
Прибрахме се и пак приказки до сутринта. Малък инцидент ни побърка. Както си седим кротко и си говорим - и някакъв шум откъм спалнята, ние сме в кухнята. Става Елишка като по-смела да види – нищо. Спорим откъде е дошъл този шум. Аз казвам, че им се е причуло, те - не, та не, било шумолене като от чаршафи. Много ги разбират. Накарахме Мая да полегне, че след няколко часа трябва да шофира. Мая изпищя, има човек под завивките. Нашата Дарина Дечева се свила на геврек, завила се през глава и все едно, че няма никой в леглото. Мая като махнала завивката, що да види - нашата спи. Само след секунда като сомнамбул стана, каза, че трябва да буди Ангел за работа, ние го свършихме вместо нея, завъртя се и отиде да си легне. А тая малка статуетка Елишка едвам я накарах да си легнем, бърборехме до зори. Събуждаме се с новината, че Дара има шест на изпита. След малко друга хубава новина:
http://radulov.blog.bg/izkustvo/2009/06/15/nasha-poetesa-s-nacionalen-priz.349169
Как хубаво ни започна денят, така и завърши. Вечерта имаше хубава новина и за мен. Но за нея после.
Следва закуска в кафенето срещу читалището. Е там какъв купон стана, щом имаме покана от сервитьорката да ходим пак. То не бяха премествания на маси, то не бе смях, то не бе пиене. Читалище срещу заведение и специалистът по авторите и с какво питие се четат не спря да дава съвети. За „Война и мир” ми препоръча водка. И на мен нали толкова ми трябва, си поръчах. Та разбрах приказката „Едни от радост, други от мъка, а аз веднага след кафето.” Лошо няма, лошото е после. За другите не знам, но сервитьорката едва успяваше да ни изпълнява поръчките. Разделихме се с нежелание. Пътувах на връщане в колата на Грег с Миа и Жени, която каза, че по-хубав уикенд не е изживявала от този. Вече знам, че ще започне да пише при нас. Отбихме се на кафе по пътя и си намерихме уникално място за малки срещи на сайтовци. Зеленина, хубави мезета... само да е живот и здраве. Прибрах се изморена от смях. И си мисля, че ще има „Никога повече с три жени... в кола”, автора се подразбира. Дано не сме го подлудили този писател Грег. Но щом издържа, е истински юнак. До нови срещи, приятели!!! Вече пак ми липсвате и то страшно много!!!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados