Казваш, че не знаеш откъде идва тази смелост и издръжливост да търпя всичко това... Не знам, винаги са ми казвали, че съм слабохарактерна, глупава и грозна. Аз свикнах да ставам, щом падна, но със всеки изминал път все повече боли. И все пак благодаря ти, че си тук до мен, благодаря ти, че ме изслуша и разбра.
И знаеш ли за какво мечтая - да заспя. Да заспя един дълъг сън и да не се събуждам дълго време. Мечтая си да бъда до тези, които обичам. Мечтая си за ей това простичко нещо - да има кой да изтрие сълзите от очите ми, че листа се намокри.
Мечтая си, колко много са мечтите! И все пак кой ни ги отнема, защо да спираме да мечтаем?