16.05.2008 г., 21:15 ч.

Приятелко, благодаря ти! 

  Проза
1996 0 3
 Казваш, че не знаеш откъде идва тази смелост и издръжливост да търпя всичко това... Не знам, винаги са ми казвали, че съм слабохарактерна, глупава и грозна. Аз свикнах да ставам, щом падна, но със всеки изминал път все повече боли. И все пак благодаря ти, че си тук до мен, благодаря ти, че ме изслуша и разбра.
И знаеш ли за какво мечтая - да заспя. Да заспя един дълъг сън и да не се събуждам дълго време. Мечтая си да бъда до тези, които обичам. Мечтая си за ей това простичко нещо - да има кой да изтрие сълзите от очите ми, че листа се намокри.
Мечтая си, колко много са мечтите! И все пак кой ни ги отнема, защо да спираме да мечтаем?

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успя да ме разчувстваш и да стигнеш до сърцето ми. Определено ми хареса, това кратичко нещо което си написала и знам че аз едвали мога да спра болката, та аз самият съм написал творба за "болката" и мен също ме боли, така че искам да не се чувстваш сама и да знаеш , че има хора като теб, които не са щастливи, но продължават да се борят.Винаги съм казвал, че колкото по-гадни неща ти се случват, толкова по-истински творби можеш да напишаш и създадеш.А мечтите са си мечти. Те са твои и никой,никога не ще ги заличи от памета и душата ти.А аз съм сигурен, че душата ти е крехка.Това което си написала е много силно. Аз те поздравявам и ти желая късмет мила и горе главата.....
  • не спирай да мечтаеш...мечтите са твоите крила...
    можеш да полетиш където си поискаш...с обич, Вили.
  • Ниаистина никога не трябва да спираме да мечтаем.. Точно това ни държи живи
    Поздрав!
    Прегръдки и пожелание за слънце и на твоята улица!
Предложения
: ??:??