Приятелство
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И никаква телевизия, нито пък интернет!”
Иван се усмихна при спомена за категоричния му тон. Лесно му беше на него, една сестра само имаше, не знаеше какво е да отговаряш за повече от хиляда ученика и 80 души персонал! Главата му отново задумка при тази мисъл. Явно щеше да се наложи да бъде послушен.
Стана, раздвижи се из апартамента, даже облече халата и се разшета из кухнята. Малко му просветваше вече, трети ден все пак! Бързо привърши, домакинство на вдовец, какво толкова – няколко чаши, две-три чинии, малко останали трохички на плота...
Сърцето му леко се разтуптя, но главата остана спокойна. Само очите още го наболяваха, затова само погледна с копнеж към компютъра и се върна в леглото... ...