В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изчезнал и всички питали къде е, а професорът им отвръщал: ”Стана поет, нямаше достатъчно въображение за математиката”.
След тази му глупост го бяха взели за мезе и при всеки удобен случай го атакуваха къде добродушно, къде не толкова... Имаше усещането, че за мнозина вече не беше тайна кой се криеше зад романтичния му ник. С някои от по-дългогодишните посетители като него бяха установили истински приятелски отношения, макар и само виртуално. “Виртуалното общество е отражение на реалното, с всичките му особености – приятелства, спорове, даже и кавги.” - мислеше си Иван. Случваше се да прехвърчат истински искри и там, имаше си обособени групички, както сред неговите подопечни – и служители, и уче ...