8 jul 2010, 11:57

Проблемът

  Prosa » Relatos
924 0 0
2 мин за четене

ПРОБЛЕМЪТ

 

     Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старанието им не искаше да запали - изглежда майсторите не бяха добри и не можеха да отстранят повредата. Времето летеше неумолимо. Слънцето се вдигаше все по-високо в небето и ставаше горещо. Мъжете се изправиха с безпомощно отпуснати ръце. Като нямаше какво повече да направят, те седнаха на бордюра под сянката на дървото от крайпътната градинка.

     На пейката в алеята срещу тях стоеше спокойно един старец. Той с безразличие наблюдаваше опитите им да отстранят повредата. От време на време дори задрямваше. Вайканията им го будеха, но равнодушно ги изслушваше, потънал в безразличието си.

     -  Като гледам онзи старец, направо му завиждам за безпроблемието - рече единият мъж.

     -  Наистина - допълни другият. - Повече от час дреме блажено в прохладната сянка и хич дори и не ще да знае, че на нас работата ни се проваля.

     - Добре си е той, ами ние какво да правим?

     Чул това, старецът се надигна от пейката. Искаше да се махне от досадниците, които му пречеха да размишлява. Като минаваше край тях, той се спря и им каза:

     -  Повикайте пътна помощ. Не разбрахте ли, че сами няма да се справите с повредата? И още нещо искам да ви кажа, защото думите ви достигнаха до мен и без да искам дочух разговора ви. Аз съвсем не живея без проблем и не съм никак за завиждане.

     -  Защо? - изненада се единият от мъжете. - Не личи, че нещо Ви притеснява. Дремехте си най-спокойно на пейката.

     -  Защото аз имам, синко, да решавам най-сериозния проблем, който вие навярно и не подозирате дори, че съществува. А именно, че се опитвам да помиря Божествения живот в себе си с човешкия.

     И след като каза това, старецът се отдалечи, сподирен от неразбиращите погледи на двамата мъже до повредения автомобил.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...