ПРОБЛЕМЪТ

     Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старанието им не искаше да запали - изглежда майсторите не бяха добри и не можеха да отстранят повредата. Времето летеше неумолимо. Слънцето се вдигаше все по-високо в небето и ставаше горещо. Мъжете се изправиха с безпомощно отпуснати ръце. Като нямаше какво повече да направят, те седнаха на бордюра под сянката на дървото от крайпътната градинка.

     На пейката в алеята срещу тях стоеше спокойно един старец. Той с безразличие наблюдаваше опитите им да отстранят повредата. От време на време дори задрямваше. Вайканията им го будеха, но равнодушно ги изслушваше, потънал в безразличието си.

     -  Като гледам онзи старец, направо му завиждам за безпроблемието - рече единият мъж.

     -  Наистина - допълни другият. - Повече от час дреме блажено в прохладната сянка и хич дори и не ще да знае, че на нас работата ни се проваля.

     - Добре си е той, ами ние какво да правим?

     Чул това, старецът се надигна от пейката. Искаше да се махне от досадниците, които му пречеха да размишлява. Като минаваше край тях, той се спря и им каза:

     -  Повикайте пътна помощ. Не разбрахте ли, че сами няма да се справите с повредата? И още нещо искам да ви кажа, защото думите ви достигнаха до мен и без да искам дочух разговора ви. Аз съвсем не живея без проблем и не съм никак за завиждане.

     -  Защо? - изненада се единият от мъжете. - Не личи, че нещо Ви притеснява. Дремехте си най-спокойно на пейката.

     -  Защото аз имам, синко, да решавам най-сериозния проблем, който вие навярно и не подозирате дори, че съществува. А именно, че се опитвам да помиря Божествения живот в себе си с човешкия.

     И след като каза това, старецът се отдалечи, сподирен от неразбиращите погледи на двамата мъже до повредения автомобил.