Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло питие  замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне. Явно, току-що бе дошъл и беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като той и направил силно впечатление, тя решила да започне разговор с него.

- Ти ми се виждаш добър човек, а какво првиш в тази кръчма?

- Аз ли, ами животът ми е кахърен и реших да забравя всичко.

- Човече, можеш ли да ми кажеш, какво разбираш под Добро?

- Добро ли е да убият брат ти, да изнасилят сестра ти, да ограбят майка ти и баща ти, и най-сетне теб? Къде е тук Доброто?

- Ти виждаш ли го, къде е?

- Аз ли, Доброто е у добрия.

- А кой според теб е добър човек?

- За мен е този, който знае как да живее и да забрави лошите хора.

- Според теб, кои са тези лоши хора?

- Те са тия, дето си живеят добре и не мислят, че има други, които нямат какво да ядат. Така е, защото нищо не им липсва. Разминали са се с Доброто. Искам да живея като тях! Да си гледам живота и тогава шапка на тояга.

- Значи и на това му викаш Добро?

- Виж ги тия наоколо? Добри хора са, защо са кахърни? Търсят Доброто, ама не могат да го намерят.

   Любовта се извинила и решила да тръгне.

- Красавице, постой още малко! - замолил се човекът. Чуй какво ще ти кажа! Преди да дойда тук, видях на улицата паднала жена. Краката ù бяха обляни целите с кръв. Бол хора минаха покрай нея, защо никой не ù подаде ръка? А аз като добър самарянин и подадох. Знаеш ли колко горд се почувствах, когато видях усмивка на устните ù?  Стана ми много леко и ми идеше да хвръкна там - горе, на най-високото и да погледна надолу, за да видя какво правят хората по света.

- Ти си направил едно добро, човече. Доброто, за което те попитах.

- Ами, че то било толкоз просто, а аз мислих...

- Какво си мислил?

- Че Доброто е нещо недостижимо и не всеки може да го прави.

- За недостижимо си прав, защото за него се иска сила и обич. Трябва да обичаш всяка животинка на земята. Да си преминал през хилядите изпитания на Ада. Да знаеш: "Какво е болка?" И накрая да развиеш онзи висш идеал, който се нарича Добродетел. Доброто е път към Добродетелта.