15 mar 2009, 12:31

Продължение от

  Prosa
758 0 1
2 мин за четене

Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло питие  замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне. Явно, току-що бе дошъл и беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като той и направил силно впечатление, тя решила да започне разговор с него.

- Ти ми се виждаш добър човек, а какво првиш в тази кръчма?

- Аз ли, ами животът ми е кахърен и реших да забравя всичко.

- Човече, можеш ли да ми кажеш, какво разбираш под Добро?

- Добро ли е да убият брат ти, да изнасилят сестра ти, да ограбят майка ти и баща ти, и най-сетне теб? Къде е тук Доброто?

- Ти виждаш ли го, къде е?

- Аз ли, Доброто е у добрия.

- А кой според теб е добър човек?

- За мен е този, който знае как да живее и да забрави лошите хора.

- Според теб, кои са тези лоши хора?

- Те са тия, дето си живеят добре и не мислят, че има други, които нямат какво да ядат. Така е, защото нищо не им липсва. Разминали са се с Доброто. Искам да живея като тях! Да си гледам живота и тогава шапка на тояга.

- Значи и на това му викаш Добро?

- Виж ги тия наоколо? Добри хора са, защо са кахърни? Търсят Доброто, ама не могат да го намерят.

   Любовта се извинила и решила да тръгне.

- Красавице, постой още малко! - замолил се човекът. Чуй какво ще ти кажа! Преди да дойда тук, видях на улицата паднала жена. Краката ù бяха обляни целите с кръв. Бол хора минаха покрай нея, защо никой не ù подаде ръка? А аз като добър самарянин и подадох. Знаеш ли колко горд се почувствах, когато видях усмивка на устните ù?  Стана ми много леко и ми идеше да хвръкна там - горе, на най-високото и да погледна надолу, за да видя какво правят хората по света.

- Ти си направил едно добро, човече. Доброто, за което те попитах.

- Ами, че то било толкоз просто, а аз мислих...

- Какво си мислил?

- Че Доброто е нещо недостижимо и не всеки може да го прави.

- За недостижимо си прав, защото за него се иска сила и обич. Трябва да обичаш всяка животинка на земята. Да си преминал през хилядите изпитания на Ада. Да знаеш: "Какво е болка?" И накрая да развиеш онзи висш идеал, който се нарича Добродетел. Доброто е път към Добродетелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Герасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мария, разказваш много увлекателно. Реших да прочета това което си започнала от началото. Една молба имам към теб. Пиши заглавието. Ако е роман ще има глави, напиши коя глава е. Започнах от това, което последно си качила в сайта, но един роман се чете като се започне от началото, а къде е то. Аз срещнах само думата продължение като заглавие. Когато започна сериозно да чета романът ти, няма ли да се объркам до кое продължение съм стигнала.
    Затова, моля те ЗАГЛАВИЕТО, ГЛАВАТА, И НЯКАКВА НОМЕРАЦИЯ ОТ РОДА НА 1, 2, 3, ... Това ще пренеса и на последното внесено от тебе продължение, но не знам дали то ще е продължение на това което започнах да чета.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...