15.03.2009 г., 12:31

Продължение от

756 0 1
2 мин за четене

Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло питие  замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне. Явно, току-що бе дошъл и беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като той и направил силно впечатление, тя решила да започне разговор с него.

- Ти ми се виждаш добър човек, а какво првиш в тази кръчма?

- Аз ли, ами животът ми е кахърен и реших да забравя всичко.

- Човече, можеш ли да ми кажеш, какво разбираш под Добро?

- Добро ли е да убият брат ти, да изнасилят сестра ти, да ограбят майка ти и баща ти, и най-сетне теб? Къде е тук Доброто?

- Ти виждаш ли го, къде е?

- Аз ли, Доброто е у добрия.

- А кой според теб е добър човек?

- За мен е този, който знае как да живее и да забрави лошите хора.

- Според теб, кои са тези лоши хора?

- Те са тия, дето си живеят добре и не мислят, че има други, които нямат какво да ядат. Така е, защото нищо не им липсва. Разминали са се с Доброто. Искам да живея като тях! Да си гледам живота и тогава шапка на тояга.

- Значи и на това му викаш Добро?

- Виж ги тия наоколо? Добри хора са, защо са кахърни? Търсят Доброто, ама не могат да го намерят.

   Любовта се извинила и решила да тръгне.

- Красавице, постой още малко! - замолил се човекът. Чуй какво ще ти кажа! Преди да дойда тук, видях на улицата паднала жена. Краката ù бяха обляни целите с кръв. Бол хора минаха покрай нея, защо никой не ù подаде ръка? А аз като добър самарянин и подадох. Знаеш ли колко горд се почувствах, когато видях усмивка на устните ù?  Стана ми много леко и ми идеше да хвръкна там - горе, на най-високото и да погледна надолу, за да видя какво правят хората по света.

- Ти си направил едно добро, човече. Доброто, за което те попитах.

- Ами, че то било толкоз просто, а аз мислих...

- Какво си мислил?

- Че Доброто е нещо недостижимо и не всеки може да го прави.

- За недостижимо си прав, защото за него се иска сила и обич. Трябва да обичаш всяка животинка на земята. Да си преминал през хилядите изпитания на Ада. Да знаеш: "Какво е болка?" И накрая да развиеш онзи висш идеал, който се нарича Добродетел. Доброто е път към Добродетелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, разказваш много увлекателно. Реших да прочета това което си започнала от началото. Една молба имам към теб. Пиши заглавието. Ако е роман ще има глави, напиши коя глава е. Започнах от това, което последно си качила в сайта, но един роман се чете като се започне от началото, а къде е то. Аз срещнах само думата продължение като заглавие. Когато започна сериозно да чета романът ти, няма ли да се объркам до кое продължение съм стигнала.
    Затова, моля те ЗАГЛАВИЕТО, ГЛАВАТА, И НЯКАКВА НОМЕРАЦИЯ ОТ РОДА НА 1, 2, 3, ... Това ще пренеса и на последното внесено от тебе продължение, но не знам дали то ще е продължение на това което започнах да чета.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...