Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи токове с копчета, вместо връзки. Сакото си беше наметнал на рамо. Гледаше пред себе си и не обръщаше внимание на никой. Беше намръщен, сякаш някой скоро ще сложи крак пред него, ще се препъне и падне. Инак сърцето му беше добро. Изчезна няколко месеца и току се прибра. Явно беше работил нейде.
В другия файтон царствено стоеше латернаджията. Той познаваше табиета на Карата. Чуваха се ту бавни, ту забързани звуци. Латернаджията беше изпаднал в някакво умиление. Очите му бяха навлажнени. Дълбока въздишка се отрони от гърдите му. Завъртя дръжката на латерната, пусна я, хвана я, пак я завъртя, след това отпусна ръката си бавно, плавно, сякаш в кристално езеро плаваха бели лебеди.
В третия файтон стоеше Алито - циганина. Беше цяло шествие, което спря пред механата. Алито слезе от файтона, шмугна се в механата и се върна със стъклена бутилка в ръка, в която се виждаше белезникаво питие. Явно беше от оная, лютата, анасонлийка.
Павлето и Вяра поспряха малко, загледаха се и се усмихнаха. Наново се хванаха за ръце и забързаха, за да не изпуснат концерта. Пристигнаха навреме. Седнаха двамата на един стол, защото залата беше препълнена. Настъпи тишина. Чуваше се само песента на мандолините. Нежните звуци галеха ушите на присъстващите и се носеха из залата. Музикантите бяха великолепни. Свиреха с цялото си сърце и душа, което създаваше радостна емоция у присъстващите. Всичко затихна. Отекнаха силни ръкопляскания. Музикантите се поклониха няколко пъти и се оттеглиха. Вяра и Павлето, хванати за ръка, тръгнаха към къщи.
шантиклер - широки
Следва продължение
© Мария Герасова Todos los derechos reservados