Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така казваше: “Мухльо се е родил, мухльо ше си умре.”
Нурито обичаше анасонлийката. Всяка вечер висеше по кръчмите и се връщаше със светнали очи у дома си, кандилкайки се. Стигнеше ли стръмното на Бунарджика, започваше да хълца и ломотеше с надебелен език: “Айдън бе, алтън Парашкево.” Непрекъснато повтаряше, сякаш беше се завъртяло мелнишко колело. Сърцето му се късаше от любов. Това му пречеше да бъде мил със семейството си. Но всичко премина като вълна в морето. Парашкева избяга с един богат турчин в Цариград. Заряза всичко и там се запиля.
Павлето и Вяра вървяха мълчаливо, хванати ръка за ръка. Пред погледа им се изпречи бай Георги- словослагателят. С широка душа беше завалията. Голямо семейст ...