- Да даде на мен Аллах здраве и  още живот. Моят дундурма каймак радва ората. Белким даде и на теб.
- Добре думаш, аго Ибрям. Да даде и на мен, и на теб здраве! Никогаш да не са отървем от него! Айде, остани си с него!
    В турската махала живееха и помаци. Но всички говореха български. Павлето забърза. Пред него се изпречиха малките кирпичени къщурки, боядисани в синьо или розово, с  дворчета. Дуварите им бяха по-високи от човешки ръст, горе с парчета стъкло, щото да не се катерят и надничат  дечурлигата.  Момъкът се спря пред една от тях. Тук живееше Алито.  Къщата беше боядисана в синьо. На прозореца откъм улицата имаше гъста дървена решетка. Той се спря пред портата и викна:
- Али, Али, тук ли си?

   Отвътре се чу дрезгава кашлица. Беше на  дядо Али. Той се показа навън и с пресипнал глас рече:

- Йок Али. Гель борда по екендия!

   Павлето отдалеч зърна старата Фатма. Цялото ù лице беше забулено. Все още ясносините  ù очи се виждаха изпод фереджето. В турските къщи от дълго време властваше стария обичай  да бъдат забулени лицата на жените. Турците държаха на достлука с българите. Ходеха си на гости, но жените не сваляха фереджетата. Всички къщи си имаха комшулук. Лесно се преминаваше от съсед на съсед. Нямаше ключалки. Понякога някои съседи се караха и тогава затваряха вратите.

   Старият Али постоя още малко на капията. Беше облечен с елек и потури, а червеният фес на главата му се виждаше отдалеч. Старата Фатма беше облечена  в съимлек, конташ със сърмени конци и беше припасала пояс като Алито. Нозете ù бяха обути в терлици и дървени налъми. Прясно къносаната ù коса издаваше приятно ухание.  Множеството гердани върху гърдите ù придаваха някакво очарование, а стъклените гривни и обици я връщаха в младите ù години. Между веждите ù се виждаше бенка, коята сама беше направила с боя. Ноктите на ръцете ù бяха намазани с кармъз, а лицето ù - белосано. Изглеждаше  като   мраморна статуетка.
   Павлето си спомни, че преди няколко дни един германец, пътешественик, минавал покрай турската махала, забелязал две туркини пред портите на къщурките им. Направило му впечатление фереджетата и яшмаците им. Досега той не бил виждал такива и насочил фотоапарата си да ги снима. Щракнал той, поклонил се и тръгнал. От къщата изскочили трима турци, втурнали се към него, стигнали го и започнали да дърпат фотоапарата му.  Германецът помислил, че искат да го оберат и започнал да вика с всички сили на своя език. Дотичал стражар и като разбрал каква е работата, подкарал всички към турското консулство. Германецът не знаел, че е забранено кадросването на кадъни, дори и мъже.
   Нещата се оправили и той дал на консула негатива, който го запалил пред очите на турците. Те едва тогавате се успокоили.

 Следва продължение