Чана Пена беше забравила, че се намира на гроба на майка си. Приля и тръгна. Разчупи от питата и от агнешкото и из устата и излезе: "Прости, Господи, греховете им!" "Да прости Бог греховете им!"- чуха се други гласове.
След като раздаде и последното залъче, тя се върна при гробовете на майка си и тейко си, и запали по три свещички. В каменните вазички, които бяха до главите им, постави свежи, горски цветя. Слънцето на хоризонта вече препичаше. "Михо и Колчо сигур веке я чакаха!" - помисли си тя. Заситни между гробовете и тръгна към гробищната порта. Вън я посрещна градът и талигите. Людете бързаха към черквата Свети Георги. Върна се в къщи обновена и пречистена. Беше ù леко на душата. Сложи в торбата половин агне, гергьовски хляб, пресно сирене и баница, и тръгна към къщата на Рада Камбулката. Приближи я и спря пред портата. Старата кръжеше из двора и току подвикваше: "Непрокопсаник такъв! На стопанина си мясаш. Не даваш мира на никой. Наперил си перушина, а ума в главата ти не стига. ...