По стар обичай, на софрата стопанката прибавяше лук, чесън, орехи, мед, туршия, които и предаваха празничност. В нейното изобилие людете виждаха бъдещото плодородие от всичко, което беше поставено тук. Не трябваше да се забравя и суровото жито. Трапезата се нареждаше на земята. Разстилаше се слама, покриваше се с калчищен чувал за жито, а върху него постилаха месаля и най- отгоре нареждаха гозбите. Тамян слагаха на керемида, за да прогонят злите и нечистите духове. Започваше се да се тами от софрата, обхождаха се всички помещение в къщата и стопанските постройки на двора.
- А сегя сички да речем "Отче наш"- подкани чана Пена и да разчупим питата!
"Отче наш, който си на небесата - изговаряха гласно те. Да се свети твоето име. Да дойде твоето царство. Както на небето, тъй и на земята. Насъщният ни хляб дай ни днес. И прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на длъжниците си. И не въведи нам в изкушение, но избави от лукавия. Амин." - завършиха те.
Думаха, че по време на вечерята, вси ...