Продължение от книгата

  По стар обичай, на софрата стопанката прибавяше лук, чесън, орехи, мед, туршия, които и предаваха празничност. В нейното изобилие людете виждаха бъдещото плодородие от  всичко, което беше поставено тук. Не трябваше да се забравя и суровото жито. Трапезата се нареждаше на земята. Разстилаше се слама, покриваше се с калчищен чувал за жито, а върху него постилаха месаля и най- отгоре нареждаха гозбите. Тамян слагаха на керемида, за да прогонят злите и нечистите духове. Започваше се да се тами от софрата, обхождаха се всички помещение в къщата и стопанските постройки на двора.
- А сегя сички да речем "Отче наш"- подкани чана Пена и да разчупим питата!   
   "Отче наш, който си на небесата - изговаряха гласно те. Да се свети твоето име. Да дойде твоето царство. Както на небето, тъй и на земята. Насъщният ни хляб дай ни днес. И прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на длъжниците си. И не въведи нам в изкушение, но избави от лукавия. Амин." - завършиха те.
    Думаха, че по време на вечерята, всички от семейството трябва да дойдат колкото си може по-рано, щото от туй зависи ранното узряване на житото. По време на яденето да не се става, щото квачките ще стават и няма да измътят яйцата. Само стопанинът може да става и да ходи приведен, за да се превиват житата от зърно.
   След като привършиха вечерята, Керана остави на полицата хапките, които заделиха от коледника и рече:
-  Да избуят сички жита през лятото!
- А сегя да приберем сламата от трапезата, да я запалим, та додет стигне огъня, до там да отива градушката! - нареди  чана Пена.
   Според обичая, първата хапка от питата  и от вареното жито се хвърляха в комина. От сламата се правеха малки снопчета и венчета и се връзваха по дърветата, за да родят много плод. Част от нея слагаха в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Или мушкаха още при каденето в гредите на тавана, за да израснат високи жита. Кадената вечеря имаше лечебно свойство. Затова се запазваха орехите, суровото жито и недогорялата свещ,  за следващите кадени вечери. С част от суровото жито сутринта се хранеха кокошките, като се пръскаше в кръг, описан с въже за връзване на снопи, за да се въдят  и да не се пръскат по съседите.
   Парата от питата тази вечер се падна на Керана.

- Ще е честита, здрава и щастлива през цялата година - рече чана Пена.

За сполука, тя беше турнала и други нишани. На нея се падна сламка от житото.  На вуйчо Михо конец за овцете. На Чапкан Ленче тиквено семе за свинете, а на Кольо, дето беше обречена - телено копче на конете. На малката Вяра чеснова скилидка за уруки.
- На който са падне голямата и зрялата ядка от ореха, ше е здрав, а гнилата, ного ше боледува - изрече чана Пена. А сегя фърлете в огъня по едно  зърно от житото!Ако пукне и подскочи, ше има ного здраве.

Следва продължение.