Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под  мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. Все още продължаваше да назовава месеците с някогашните им имена - просивец, сечен, сух, брезок, тревен, изток, червен, зарев, руен, листопад, груден, студен.
- Здравей, момко - позрави учителят. Накъде толкоз рано?
   Павлето го изгледа и наведе глава.
- Дал Бог добро, учителю - отговори той. Извини ма, много бързам.

- Извинен си, момче. Тръгвай, тръгвай!  

   Павлето махна с ръка за довиждане и забърза. Незнайно как си спомни неделята срещу сирни заговезни.Предният ден - събота, майка му  доста поработи.  Баща му   се прибра по  обяд. В дясната си ръка държеше тънко въженце, с чийто край беше завързал   вратлето на  агънце, с петно по средата на гърбината. То се дърпаше и     гласчето му огласи двора. Дяко, касапинът, вече беше дошъл и чакаше с якия си нож. Клетото животно, явно беше усетило, че му остава още малко живот. То блееше така жалко, че да ти се скъса сърцето. Ритуалът относно вземане на живота му мина бързо. Дяко с много старание разряза кожата на агнето, след което прокара през средата на тялото касапския нож, бръкна с грубата си ръка в търбуха му и извади дреболиите. Тялото висеше на голямата кука, която Георги беше поставил да виси на дряновицата. Стрина Стефана тичешком носеше вода с кофата, за да измият дреболиите. 
   Касапинът свали тялото на животното, а Георги го понесе към камината на двора. Там, на голямата маса, Дяко продължи да го разрязва на големи късове. В казанчето вече вреше водата.
- Гьорге - чу се гласа на Стефана. Иди донеси онуй, корубестото, та да почерпим Дяко! Сети са де, за корнишончетата и от оная, мешената салата!
   Мъжът забърза към мазето и се върна от там с шише ракия и буркан с

корнишончета. В купата беше сложил мешена салата. 

- На, земи, жено! - изрече той.

- Отвори де, отвори буркана и донеси шишето с шарланя! - занаражда тя. А и две чинии! Да, и три чашки за ракийцата!
   Георги  се запъти към старата круша, където бяха сложили  масата. Върна се с шишенце шарлан и го подаде на Стефана. Тя нареди чиниите, отвори буркана и наряза корнишончетата в едната чиния. В другата нареди мешената салата и поръси с шарлан. В чашките сипа от лютивата.
- А наздраве, на сички! - рече тя. Дано сме живи, та догодина пак да са видим!
   Касапинът си тръгна, а Стефана продължи. Време беше за агнето. Сложи дреболиите във врящата вода в казана. Почака, докато омекнат, и ги извади. Постави ги в голямата тепсия.  
- Георги, иди отрежи от крушата по-якичък клон! - нареди тя.
   Мъжът излезе навън. Тя наряза на ситно черния, белия дроб, сърцето и чревцата. Наряза гьозум и пресен лук, които беше скъсала от градината. След това ги пъхна  в коремната кухина и започна бавно да шие с конеца, който беше скъсала  от макара "мечка". Намаза агнето с мас и сложи нишян в тавата.

    Колчето, което донесе Георги, пъхна между двата крака, сви ги и завърза един в друг с якичка връвчица.
- Готово е за фурната. Остави пещта на тих оген, па утре кат станем, да е готово! - обърна се тя към мъжа си.

Следва продължение