Навън шествието продължаваше. Як мъжага спря пред къщата на Димитър Свищаров и се прекръсти три пъти. На една от стените имаше плоча, на която пишеше: "Тук са се родили братята Димитър Свищаров (1851-1900) и Петко Свищаров (1853-1911). Родът на братята беше от Копривщица. Семейството им изработваше свещи. Но малко пари оставаше за тях. Повече даваха за народното дело. Правеха и сапун, но не го продаваха, а раздаваха на вдовици и сираци. Петко беше работлив човек, а Димитър не сломи дух. Левски високо ценеше Димитър, заради неговото безстрашие и желязна воля. В Тайния комитет той ходеше между българите, за да поддържа духа им. Уреждаше срещи, пренасяше оръжие. Беше в контакт с Матевски, Никола Кацара, Антон Балтов, Христо Търнев, Иван Арабаджията и Кочо Честименски. Не знаеше умора. Турците го преследваха, но той не обръщаше внимание. Знакът на Димитър и Колю Чизмара беше да запалят дюкяните си на "Узун чершия". Дюкянът на Димитър се намираше до голямата порта на Кючук-хан, срещу Куршум-хан. Обущарницата на чизмара беше срещу Караул-хан. Организаторът на въстанието Ото Иванов щеше да бъде в къщата си на Небет тепе и когато бъде даден знака, щеше да гърми с пищовите.     На 21 април лумна пламък, но бързо угасна. Той не успя да запали фитила на пищова си, защото турският аскер го завърза. Кочо по чудо се изскубва и се добира до къщурката си на Каптян христин махала. Взема жена си, детето си и момата на роднините си, която гостуваше по това време у тях. Качва ги на талигата и отива в Перущица. Там остава во веки безсмъртно името му, в малката църква.
   Петко се скрива, а Димитър след два дни поема към Диарбекир. Пет месеца след заточението му, той предлага десетте си скрити златни лири и това му помага да излезе от зандана. Гръцки рибари го вземат през Егейско море. Отива на непознат остров, откъдето след дълго време прекосява пеш Македония и през лятото на 1877 година пристига в града на тепетата. Скрива се в дома на братовчед си, на улица "Цариградска" и остава там до мига, когато по улиците се чува руска реч и преминава българското опълчение. По-късно е в Тайния комитет, който работи за съединението и остава там, докато то се реализира. Още е млад, но е навсякъде, където има нужда. Хората го обичат, защото е прекалено честен, обича народа си и родината. От 1 октомври 1890 година до 2 юли 1893 година е кмет на Пловдив, а след това се оттегля. Политиката не го вълнува вече.
 Следва продължение