Навън шествието продължаваше. Як мъжага спря пред къщата на Димитър Свищаров и се прекръсти три пъти. На една от стените имаше плоча, на която пишеше: "Тук са се родили братята Димитър Свищаров (1851-1900) и Петко Свищаров (1853-1911). Родът на братята беше от Копривщица. Семейството им изработваше свещи. Но малко пари оставаше за тях. Повече даваха за народното дело. Правеха и сапун, но не го продаваха, а раздаваха на вдовици и сираци. Петко беше работлив човек, а Димитър не сломи дух. Левски високо ценеше Димитър, заради неговото безстрашие и желязна воля. В Тайния комитет той ходеше между българите, за да поддържа духа им. Уреждаше срещи, пренасяше оръжие. Беше в контакт с Матевски, Никола Кацара, Антон Балтов, Христо Търнев, Иван Арабаджията и Кочо Честименски. Не знаеше умора. Турците го преследваха, но той не обръщаше внимание. Знакът на Димитър и Колю Чизмара беше да запалят дюкяните си на "Узун чершия". Дюкянът на Димитър се намираше до голямата порта на Кючук-хан, срещу Куршум ...