Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. Но неговият поглед се рееше нейде там - горе. Напоследък се увлече по рисуването. А искаше да се научи да свири на пиано. Тази вечер щеше да се отпусне. Дано срещнеше Вяра на вечеринката. Беше му приятно да си мисли за нея. Не можеше да разбере защо.
Читалището беше претъпкано с народ. Бяха дошли роднините на членките на дружеството. В "Тракийски конник" се чуваха весели закачки. Павлето прекоси главанта и се забърза към читалището. Музиката беше в разгара си. Духовият оркестър свиреше "Белият Дунав". Беше обявен конкурс за най-добре танцуваща двойка. Павлето се провираше между тълпата от танцуващи.
Йохан Щраус- композиторът на завладяващия "Виенски валс", завинаги щеше да остане в историче ...