Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той се спря пред нея и я загледа. „О богове защо не е като нормалните момичета?“ – помисли си Йовко. Той отново отиде до отвора на пещерата, където всичко си беше спокойно.
***
Дъждът от кръв над палатковия лагер продължи. С кръвта по лицето и останалите части от тялото си капитан Бело очакваше срещата с опасността. Той направи опит да се изправи. Но не успя да се задържи. Лепкавата кръв под краката му го излъга и той падна отново. Когато вече стъпи здраво на краката си пред него в тъмното стояха четирима души. Той тръгна да бяга към гората. Но една бърза стрела се заби пред крака му и той се спъна в нея и отново се озова в кървавата кал на земя. В този момент усети нечия чужда ръка да му помаг ...