Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в императорския двор.
Вещера разлисти внимателно книгата. Поразгледа страницата, на която бе отворил, след което пак внимателно разлисти на следващата страница. Там се зачете по-внимателно, но отново разлисти нататък. В палатката му нахлу генерал Джарел. Влад вдигна поглед и изгледа въпросително генерала.
- Започва да ми писва, Влад! – генерала взе да крачи нервно пред вещера. - Водим най-великата ни война срещу белгарите и точно когато най-много ни трябва читав той да се напие като моряк на ново пристанище!
- Кой се е напил? – попита спокойно Влад Смилер.
- Негово имперско величество. – поклати глава генерала.
- Предполагам не си забравил, че днес той загуби сина си?
Генерал Джарел смръщи веж ...