2 част
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и продължително, но с мерак.
Взря се в очите ù. По дяволите! И те бяха сини и дълбоки като планински езера. Ако нямаше спасителна жилетка, можеше да се удави в тях и дори нямаше да извика за помощ.
- Добър вечер! - каза и впи зелените си очи в нея. Опитваше се да го дава малко в стил Джеймс Бонд, но сериозно се съмняваше, че беше твърд колкото него. А червената лампичка мигаше ли, мигаше...
- Добър вечер, господин адвокат. Извинете за малкото неудобство. Имам грижи и съм леко разсеяна. Но все пак мисля, че е добър повод да обсъдим нещата по-подробно. Вие как мислите? Имаме ли шанс с въпросния имот? В развод съм, а бившият съпруг, също адвокат, предявява претенции, защото имотът е узаконен по вре ...