2 част

         Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и продължително, но с мерак.

        Взря се в очите ù. По дяволите! И те бяха сини и дълбоки като планински езера. Ако нямаше спасителна жилетка, можеше да се удави в тях и дори нямаше да извика за помощ.
-             Добър вечер! - каза и впи зелените си очи в нея. Опитваше се да го дава малко в стил Джеймс Бонд, но сериозно се съмняваше, че беше твърд колкото него. А червената лампичка мигаше ли, мигаше... 

-            Добър вечер, господин адвокат. Извинете за малкото неудобство. Имам грижи и съм леко разсеяна. Но все пак мисля, че е добър повод да обсъдим нещата по-подробно. Вие как мислите? Имаме ли шанс с въпросния имот? В развод съм, а бившият съпруг, също адвокат, предявява претенции, защото имотът е узаконен по време на брака. Всъщност става дума за не малка сума пари. Знаете как  се движат цените на земята и имотите върху нея по морето... а в случая става въпрос за доста голямo парче земя - говорейки, тя вече беше наляла чаши с ледено студени питиета. Извади дълга кафеникава пурета Крем-кафе и Грег понечи да ù поднесе огънче...

 -            Пардон! -  извини се той. - Объркал съм запалките. Тази не пали.

       Блондинката с ужас погледна запалката в ръката на адвоката. Беше малкият дамски пистолет. Тя хвана ръката му и гърдите ù се надигнаха тревожно в деколтето. Приливът на адреналин я накара да отвори устни и да поеме дълбоко дъх... 

„Красива гледка!” – възкликна той и отмести поглед в неправилната посока. Беше само за миг, в който можеше да се случат много трагични събития. Но тя се овладя и премина към план ”Б”. Винаги имаше резервни варианти за различните ситуации. А тази беше непредвидена. Беше подценила своя Марлоу...

 ... Тя хвана китката на адвоката и изви ръката му:

-           Ммммм... Какъв прекрасен часовник! Има нещо възбуждащо в мъжете с часовници, някаква носталгия по миналото... - тя докосна ледено-студената чаша до бузата си и въздъхна съблазнително още веднъж.

 -          Да  - съгласи се той. Имате големи шансове, не само с имота... - и прокара дулото по брадичката ù надолу, а след това спусна към изящната извивка на деколтето... Малко след това спря. Извади цигара и съвсем спокойно запали с пистолета...

   Тя го погледна изненадана и устата ù чаровно увисна, леко отворена, готова да поеме не само дима  на  запалената цигара... ”Ах, ти, Грег! Лошо момче!”

     Грег вътрешно се смееше. Наистина се забавляваше. На път за дома ù беше купил запалка във формата на пистолет, а нейният бе оставил в касата в кантората. Обичаше да изненадва жените, а тази би я изненадвал всеки ден. Заслужаваше си го. Нещо обаче го притесняваше. В първия момент не можа да установи какво, но докато дърпаше с наслада от цигарата, мозъкът му обработи визуалната информация и той разбра, че сериозно е загазил. Леко отворените ù устни за миг блокираха инстинктите му и той се почувства като боксьор в клинч. Гледаше ги като хипнотизиран. Искаше му се да стане и бавно да ги затвори със своите. Нямаше да бъде нежен. Щеше леко да я ухапе. Искаше да я боли, така, както ги е боляло мъжете, които е докосвала, защото не се и съмняваше, че никой не се е спасил безболезнено от нея. Тази жена беше родена да причинява болка и го правеше. Боже, отдавна не е бил толкова прозорлив по отношение на жена, но явно водката, изпита днес, отключваше сетивата му до краен предел. И въпреки това я искаше. Искаше и той да пробва късмета си на рулетката. Всеки мъж обича предизвикателството и вярва, че няма да е поредният балък. Повечето се оказват точно такива, но Грег обичаше играта по ръба на бръснача. Такава му беше професията и всеки ден играеше тази игра. Кой, ако не той, имаше шансове да изиграе добре картите си пред такава жена и да обяви голям шлем.
       Наведе се към нея, толкова близо, че почти докосваше устните ù. Усещаше горещия ù дъх и учестеното дишане, което караше гърдите ù неспокойно като развълнувано море да играят палаво пред погледа му и каза:

-             Имате прекрасни очи. Знам, че това е малко встрани от казуса, който обсъждаме, но понякога и адвокатите имат нужда да кажат истината..

-         Адвокат и истина - не ме разсмивайте моля... - усмихна се нежно тя...

       Точно в този сюблимен момент вратата се отвори с гръм и трясък и в хола влетя енергично слаб мъж, около 40-те, облечен с бяла вталена риза и светли панталони. Той крещеше, очилата му се бяха килнали на една страна и от устата му хвърчаха слюнки:

-      Ах, тии, пача с пача!! Мастилото под развода още не изсъхнало, а ти ги влачиш тук разни... Кво ста'а, Пич? А? - обърна се той видимо раздразнен към Грег...  Я бèгай да чакаш трамвая в гардероба...

         В този момент очилатият съзря пистолета на масата. В желанието си да предотврати друга намеса, бързо го грабна и го насочи към Били (така се казваше  блондинката). Когато тя тръгна към него, видимо афектиран, той реагира и натисна спусъка...

        Веднъж, дваж... накрая от дулото на пистолета се появи... огънче...

        Били и Грег  прихнаха да се смеят, а човекът съвсем сконфузено се свлече на дивана до Грег.

   -            И аз ще ударя едно питие... - рече уморено той... - сипа си щедро чаша водка до горе и след като я изпи  на екс, сипа втора...

       Грег  го гледаше изумено.  От една страна разигралата се сцена сложи край на варианта секс-вечер, от друга рискуваше да остане без пиене. Мъжът беше придърпал бутилката Данска до себе си. А Грег също заслужаваше да се възнагради с питие. Прозорливостта му току-що беше спасила Били.  Кармичният дълг беше върнат, а той пак вървеше по ръба на бръснача, без да се пореже... Тези негови мисли обаче бяха смутени от гласа на екс-съпруга:

-    Кво държиш човека без мезе... Я дай кисели краставички и сельодка... - Как си, пич?! Екшънче малко стана, а?! Ама ти не се притеснявай... тук сме си все свои хора... Приятно ми е: Адв. Б.П. - рече той и свойски го потупа по рамото...

-       Адв. С.Г! - рече Грег и също свойски го потупа по рамото.

        Двамата се изгледаха продължително, а после всеки бръкна и извади нещо за пушене. Запалката-пистолет беше съвсем наблизо. Двамата посегнаха към нея едновременно, за да запалят и се разсмяха. Нервен смях, уталожващ временно появилото се и дълбоко потискано напрежение...

        В този  сакрален момент на взаимно проучване между колеги, вратата отново се тресна. Този път в стаята нахлуха двама качулати с насочени ТТ-та срещу тях:

 „ Ето ти екшънче отново” - помисли си Б.П.

 „Май пак теàтро... Нц-нц-нц!! Не се наиграха тия хора...” - помисли си Грег и се отпусна  спокойно. В този момент в стаята влезе Били и като видя маскираните, изпусна тихомълком чиниите. "Явно този път не е шега" – включи най-сетне Грег...

 -      Гледай, гледай! Картофът изчезна със стоката, а адвокатът  на Младостката група се е сдушил с адв. на Люлинската... Е ся, стана интересно....

-        Ей, Джандар! Я сèдни да пием по едно... Стига зя... - рече адв. Б.П. и погледна учудено С.Г. – Този ли?!... ама ти за този ли говориш?!?!... Ами че той е зелен хайвер...

      Само че така нареченият джандар нямаше никакво намерение да сяда, тримата скоро се оказаха с  вързани  ръце и крака и залепени усти, и седяха до стената между парченца осолена риба и кисели краставички...

„Защо ли ме спасяваха сутринта, щом ще ме стрелят вечерта? - помисли си Грег... 

     Грег още не разбираше в какъв филм се е вкарал. Всичко му изглеждаше странно и сюрреалистично. Не бяха го връзвали от детската градина. Като се сети за онзи случай, го напуши смях, но трябваше да се хили вътрешно, че с вързана уста не ставаше. Това го успокои. В началото се стресира, но сега си каза "Абе, аз тия малоумници ако не мога да метна, съм егати адвоката. Трябва още утре да се отпиша от адвокатската колегия" Погледна към блондинката, за да види как е. Все пак дълбоко в себе си бе джентълмен. Това, което видя, хич не му хареса. Маската ù най-сетне бе паднала и сега тя изглеждаше една уплашена и слаба жена, която тихо плачеше. Добре, че ù бяха вързали устата, че иначе сигурно щеше да реве с глас, а това винаги го изнервяше.  

     Май игричките бяха свършили. Май не беше ледената кралица, за каквато се опитваше да мине.

       Обърна поглед към колегата. Онзи гледаше с празен поглед тавана и въобще не присъстваше в стаята. Ясно. Ще трябва сам да спасява положението. Нищо ново под слънцето. Отдавна бе свикнал да разчита само на себе си. Както е казал Остап Бендер "спасението на давещите се е проблем на самите тях".
Взе да мърда с глава и да мучи като крава. Трябваше по някакъв начин да привлече вниманието на неандерталеца с пистолета. На петата минута онзи успя да обработи информацията. Грег имаше чувството, че чува как мозъкът му трака като развален Москвич. Най-сетне явно стопли. Махна превръзката му от устата и каза:

 -               К'во си се разшавал бе, келеш? 
-                Нещо да не сте в грешка бе, момчета. Аз само минавах оттук. За к'ви групировки става въпрос?

 -               Ти на тарикат ли ще ми се правиш, бе. Много добре знаеш за к'во става въпрос.

-                Не знам. Вярно, адвокат съм, но бракоразводен. Само с разводи се занимавам. Другото не го разбирам.

 -              Тия ги разправяй на някой друг. Само колегата да приключи разговора и ще си история.

-                 Добре де, бъди човек тогава. На масата има бутилка водка, дай да пийна преди да ми теглиш куршума. Поне да си отида с кеф. 
       Онзи го гледа около минута преценяващо. После реши, че е безобиден и му подаде бутилката. Грег успя някак си с вързаните ръце да я вземе (когато ставаше въпрос за водка, нищо не можеше да му попречи да я докопа) и отпи дълга успокояваща глътка. Няколко хиляди сиви клетки се простиха с живота, но пък той получи просветление.

 -                Много добра водка - каза - Благодарско за жеста. Освобождава напрежението. Като изпия бутилката, можеш да ме гръмнеш и даже ще ти държа пистолета, но от мен да знаеш, друг път не ползвай пистолет. За убийство най-добре е револвер, защото гилзите остават в барабана и не трябва да ги търсиш къде са паднали при стрелбата. Това е един безплатен адвокатски съвет от мен. Никога досега не съм го правил, но ти влезе в промоция.

-                 Ти да не се напи бе, пич?

-                 Не, бе. Ама ми е много гот. Водката, да знаеш, е страхотно питие. Заеби това уиски, то е за балъците. Ти уиски ли пиеш.

 -                 Да.

-                 Ето ти още един съвет от мен - мини на водка и ще ме споменаваш с добро. Като ме гръмнеш, де.

 -                Абе, ти си ебати образа. Аз ще го гръмна след малко, а той съвети ми раздава.

-                 Знам, че не е нищо лично. Само бизнес, нали?

-                 Така е.

      Грег надигна отново бутилката и премлясна доволно. Онзи го гледаше с нарастващ интерес. Видя колебанието в очите му и веднага използва момента.

 -                 Искаш ли и ти? При тази напрегната работа трябва да разпускаш. Пази си нервите, че те са най-важното. Ако ги изпуснеш, ще почнат да ти треперят ръцете и вече няма да си така точен с пистолета.

 -               Не, ти си ебати образа. Такъв досега не бях срещар. Я дай тая бутилка. 
       Грег му я подаде и онзи отпи солидна глътка. Чак му завидя. И леко се притесни, че водката намаля застрашително. След като размениха още по една авторитетна глътка, взеха да си говорят като първи приятели. Онзи взе да му се жали, че искал да се разведе с жената, но всички имоти били на нейно име. Около десет минути обсъждаха казуса, като прекъсваха само, за да пийнат поредната глътка.
-                  Що не ми развържеш ръцете да не се мъча с бутилката. Неудобно е така, а после ще ти начертая схемата на подялбата на имуществото. Ще я изработим жена ти. Няма страшно.
Пичът въобще не се поколеба и веднага го развърза. "Голяма мъка му е тоя развод, ей" - помисли си Грег, а на глас каза: 
-                  Сега ако дадеш и по една чашка, че така го даваме като войници у полето.

 -                    Няма проблем. Давам ги. - каза и тръгна към масата.
     Грег само това и чакаше. Стана. Направи скока на живота си с вързаните крака и го халоса с бутилката по главата. Онзи се oлюля, обърна се, погледна го невярващо и се срути като пясъчна кула...

     Били, която до този момент се правеше на слаба, хлипаща и уплашена, та белким някой мъж се сети да прояви инициатива и да ги измъкне от ситуацията, сега с с интерес наблюдаваше действията на Грег. Така де, остана една жена - при това блондинка - да се бори с наркобизнеса и да спасява двама коскоджамити адвокати... Видя смешния и отчаян скок и мислено благодари на бога, че спаси това ангелче Грег още в кантората от задавяне.
      Мутрата беше вече на земята, Грег беше взел ТТ-то и бързо отлепяше тиксото от устата ù и ръцете ù... чак ù се прииска да го целуне, но точно сега... нямаше време за губене.

       Двамата се промъкнаха на пръсти до стаята, където другата мутра докладваше по телефона за случилото се, явно на своя капитан, или както там ги наричат... Тя взе безшумно едно Тефалче:

 -             Прикривай ме, моля те! - прошушна на изумения Грег, а после се промъкна на пръсти отзад и цапардоса с все сила говорещия нарко-терорист.Той се свлече на земята и двамата го дотътриха в другата стая. Там старателно овързаха ръцете, краката и устите на качулатите мъже...  и най- накрая... се спогледаха.

      В този момент чуха мученето на адв. Б.П. и решиха, че достатъчно е седял вързан. Налагаше се да се обадят на полицията и да съобщят за покушението.

          Беше изминал един дълъг ден. Очакваше ги една още по-дълга нощ. Показания, разпити - чак до зори.

            В ранното утро на следващия ден Били и Грег, изморени, се изнизаха от портите на близкото РПУ и се метнаха в едно такси. Най-после бяха сами. Къде отиваха?!...
      Всъщност казуса, по който Били го нае, все още не беше обсъден. Тепърва предстояха нови битки и събития... НО! Тя знаеше, че това е нейният човек. Страстта му към блондинките прозираше зад самоотвержените му действия на мъж. Беше го видяла на дело в реалността и не се съмняваше, че дори в съдебна зала ще защитава смело нейните интереси, като истински професионалист... Да! Тя обичаше Грег така, както една блондинка може да обича своя самоотвержен адвокат...