Гледаш как отива си деня,
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях,
прогони ме от своята душа.
В очите ти напира пак сълза,
поглъща те студена самота.
Със него си,
за мен си мислиш.
Той целува те,
но мене виждаш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse