Прогонен от твоята душа

Гледаш как отива си деня, 
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка. 
Мина времето, когато опора за тебе бях, 
прогони ме от своята душа. 
В очите ти напира пак сълза, 
поглъща те студена самота. 
Със него си, 
за мен си мислиш. 
Той целува те, 
но мене виждаш. 
"Обичам те" , казва ти сега. 
"Обичам те" казваш му и ти 
без дори да си го мислиш. 
Автор: Б. Димитров