Приказка за проклетата принцеса - Драконът
Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха плюейки и ругаейки безсмисленият си живот. Знаеше смените им, кога се застъпваха и кой беше на пост. Не беше нужно да ги вижда, защото ги различаваше по миризмата.
Облиза се. От устата му като мълния проблесна огромен раздвоен език, който отново скри. Беше притеснен, но тя не трябваше да го разбира. Не трябваше да я плаши, дразни или предизвиква. Желателно бе да е невидим. Нещо невъзможно за неговите внушителни размери на дракон. Затвори червените си очи. Шепот, дрънкане на ключове, скърцане на външната врата и още по-силен аромат. Колко много цветя! Как ли изглеждаха? Отдавна не беше ги виждал от тъмницата в която гниеше. Тя го беше затворила тук. Тази, която го посещаваше през ден, за да се любува на унижението което изпитваше и на болката в очите му за..свобода. Винаги можеше да избяга, но търпеше. Чакаше тя да се промени и да избере Истинския път. Това беше бъдещата кралица на най-богатото и могъщо царство в света. Трябваше да го управлява с разум и любов. А той щеше да е винаги до нея ...до последния й дъх. Неин приятел, воин, защитник и Съдба. Усмихна се. Това беше мечта. От тези Истини, които се случваха на други дракони в други далечни, магични кралства...
- Ама той да не би да се усмихва?! Какво безочие в мое присъствие! И дори не ме поглежда? Как се осмелява?! грубите думи на принцесата го върнаха в реалността.
Тя имаше власт над него. Притежаваше най-чистата благородна кръв с която го покоряваше и привличаше. Това бяха истинските окови в това влажно и тъмно подземие. Това беше нейната магия. Всяка обидна дума пронизваше сърцето му и го правеше слаб. Тя не знаеше и не трябваше да разбира. Знанието даваше власт, а принцесата не бе готова за нея.
- Дано да се преобрази. – въздъхна в себе си хищникът.
Някъде в далечината усещаше нейният гняв. Отново я пренебрегвал с мълчание и презрението на нищожно влечуго. Заслужавал да оре нивите на селяците в кралството. Май това бяха плановете й. Понякога се объркваше, защото долавяше нейните най-силни желания или чуваше неизречени думи.
Тя си тръгна фучаща , но с победоносна усмивка. Дори се изкиска с което стресна придворната, която винаги я придружаваше. Отново кроеше планове, които той би трябвало да осуети. Може би щеше да предупреди баща й...но не го направи.
През нощта напусна тъмницата. Така както беше мечтал повече от десетилетие. Вече нямаше смисъл да е тук. Принцесата беше изпълнена с омраза. Болеше го за нея, но полетя. Далеч от всичко, към онази поляна с безброй цветя, които ухаеха на нея и на Свобода.
Скоро тя го призова. Беше запалила драконова свещ, но кръвта й беше най-силната магия. Тя пееше, вълнуваше и излъчваше неподозирана топлина. Любов. Невероятно! Беше се преобразила и то толкова скоро! Не, не се лъжеше. Долови сълзите по лицето й, чисти като росата по диви цветя. Молеше за прошка. Долови туптящото й сърце търсещо неговото. Беше прекрасно! Беше го преживял със стотици принцеси преди нея, но не можеше да му се насити. Взаимност. Полетя, а клоните на дърветата се огънаха под радостния му рев.
Пристигна след три дни. Беше топла лунна нощ. Тя чакаше в градината пред двореца. Вятърът развяваше дългите й вълнисти коси. Лъхна го аромат на пролет. Долови познатия звън на златни обици. Очите й искряха със зелен пламък. Усмихна се на красивата смъртна принцеса. Тя му отвърна.
- Не знаех, че Драконите се усмихват. – помисли си тя.
- Не знаех, че Принцесата може да се усмихва. – отговори й той.
След това й позволи да се качи на гърбът му. Копнееше да й покаже красотата на целия свят, а защо не й на Луната?! И полетя високо, високо с нея по-щастлив и по-свободен от всякога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Радвам се, че ти е харесала приказката ми. Хубава вечер, Краси!
