troia
66 el resultado
В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...
  45 
На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...
  86  14 
Оглеждала се баба Яга в своето старо и пукнато огледало и стигнала до заключението:
- Явно съм дебела щом не ми върви в любовния живот. Няма какво друго да е. Все още съм млада и красива.
Речено-сторено. Вещицата започнала безмилостна диета в името на любовта. Гладувала няколко дена, пила само вода, ...
  192  16 
Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо излязъл на терасата да пийне ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дн ...
  143  12 
Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питал ...
  187  18 
Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въд ...
  246 
Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...
  371  46 
Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
  179 
Истината е някъде там... но някъде там е и Лъжата.
Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжа ...
  302 
Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...
  260 
Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели ...
  199  10 
- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла ...
  178  11 
Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...
  340 
Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
  754  16 
Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, ...
  433  13 
Шефът няма приятели. Той има приятелски настроени към него подчинени.
Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.
Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.
Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът на шефа винаги зв ...
  536  15 
Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръж ...
  398 
Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, ...
  506 
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
  488  11 
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
  449  13 
Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...
  431 
Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
  498  10 
Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...
  438  15 
1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...
  582  23 
Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...
  465  16 
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...
  423 
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
  749  19 
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...
  626  32 
Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...
  714 
Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...
  613  10 
Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ...
  833  18 
Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха пл ...
  454  12 
Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ...
  602  24 
В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...
  454  12 
/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...
  542  11 
Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...
  780  17 
Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
  481  10 
Тя влезе в кабинета, огледа го внимателно и седна на стола. Личеше си, че е притеснена. Младия мъж зад бюрото се взря в нея. Погледът му беше дружелюбен, но делови и преценяващ. Умът му работеше като компютър .
Първо - бъдещата му клиентка беше жена около тридесетте. Възраст граничеща със старостта ...
  489  15 
Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
  618  18 
През девет планини в десета, в една далечна гора живеела изрусена бълха. Единственото, което я отличавало от нейните посестрими било голямото й самочувствие. Тя се имала за красива, умна, начетена и много интелигентна.
– Аз съм Личност, Воин на истината и правдата. Всички вие живеете в лъжи, криете ...
  584  17 
Propuestas
: ??:??