По действителен скучай

     Виктор беше на 27 г. Красив мъж, висок и едър. Познавах го доста добре, не беше лош, но бях чувала най-различни истории по негов адрес. Не вярвах на никоя от тях. Той беше приятел на братовчед ми и честно казано  никога не ми беше правил лошо впечатление. Точно обратното. Когато ходех на гости на Дани (братовчед ми) ми беше приятно да го заварвам там. Всеки път ми целуваше ръка и придърпваше стола ми преди да седна. А погледът му... признавам си, че понякога ме смущаваше - натрапчив и дълбок...

     Един ден Дани ми се обади по телефона и ме помоли да мина през тях, за да ми предаде някакво писмо, което по погрешка мои познати бяха изпратили на неговия адрес. Връщах се от училище и една приятелка беше с мен. Отбихме се заедно. Когато влязох в апартамента на Дани, видях, че и Виктор беше там...

     Не останахме дълго там, но усетих пламъците, които прелетяха между Виктор и Лори, приятелката ми.

     Тръгнахме си. На другия ден Лори ми се похвали, че Виктор й е звънял. Поискал телефонния й номер от Дани. Стана ми приятно да го чуя, тъй като Вик не беше лош, поне според мен.

    Вечерта Лори ми се обади по телефона и развълнувано ми разказа как е протекла срещата. Попитах я дали вече не е се е влюбила без да иска, а тя ми сподели, че това най-романтичния мъж, който някога е срещала. Цяла вечер се е чувствала все едно е в приказка, а на мен ми бе ясно, че приятелката ми, без да се усети, вече бе хлътнала.

     На другия ден видях изражението на Лори, когато получи няколко смс-а, същата вечер ме помоли да ида в тях и да и помогна да вземе решение какво ще облече, тъй като отново имаше среща с Виктор.

В началото не очаквах, че нещата между Лори и Вик ще продължат кой знае колко време, но останах изненадана.

     Отношенията между тях станаха много по-сериозни. Вик бе наистина страхотен мъж. Понякога самата аз се възхищавах на връзката им. Всичко бе толкова естествено и красиво. Разбираха се чудесно и в един момент за мен те станаха образец за идеалната връзка. Погледите, които си разменяха, милите думи, дори шегите, които си пускаха... на моменти ми се искаше и аз да имам такъв мъж до себе си. Сега, като се замисля... нямаше нещо, което една жена да не хареса в мъж като Виктор. Беше красив, висок, строен. В компания караше всички да се забавляват. Беше идеалния кавалер, стараеше се не само жена му да се чувства удобно, но и нейните приятелки също. Не работеше, но въпреки всичко си позволяваше доста неща, тъй като все отнякъде намираше пари. Работеше странично, каквото му дойде.

     И така изминаха две години от живота ни, а пред мен Лори израстна като щастлива жена, на която завиждаха много други.

     Понякога просто тя сама ми казваше, че много хубаво не е на добро, а аз винаги я разубеждавах.

     И така... две години по-късно, когато най-малко очаквах, една вечер на вратата ми се позвъни и когато отворих, с голямо учудване видях, че това е Лори.

     Тя плачеше и трепереше, а по лицето и имаше следи от  кръв. Първият момент не знаех какво да мисля и... реших, че е станала някаква катастрофа. Няколко минути по-късно приятелката ми разкри една истина, която не бях очаквала, че ще чуя някога от нейната уста.

     Приказката, в която бе живяла Лори, за миг се беше срутила и на нейно място аз слушах как жената, с която съм израснала, ми разказваше  за един нечуван кошмар.

Идеалният мъж Виктор... не бил толкова идеален.

     Разбрах, че същата вечер Лори се прибрала и решила да разчисти мазата на апартамента на Вик, в който живееха. Изхвърляла много стари боклуци, но някаква кутия  привлякла вниманието й. Когато я отворила, не повярвала на очите си..

Кутията била пълна със снимки на голи жени... не една или две, много.

Виктор решил да даде отговор на жена си какви са тези снимки, но преди това жестоко я пребил заради любопитството й.

     С две думи, начинът, по който Вик изкарвал добри пари, бил следният. Пускал в действие своя чар, излизал с всяка от жените, а вечерта, когато преспивал с тях, тайно ги снимал. След това ги изнудвал за пари.

     Лори плачеше, а аз не знаех как да я успокоя. Самата аз не намирах думи. Същата вечер разбрах и една прекрасна новина... Лори беше бременна!!!!

    Едва тогава започна истинския ад за моята приятелка. Не знаеше какво да прави, как би живяла сама с детето си или с мъжа, който... се оказа коренно различен от онова, за което се представяше.

     Хората, на които можеше да разчита, бяхме само аз и майката на Виктор, която обожаваше снаха си.

     Следващите няколко месеца не бяха живот. Лори често идваше в нас и не спираше да ми говори колко много страда и как не знае по какъв път да поеме. Предложих и да дойде в нас и когато го направи една вечер, Вик влезе с вратата и тя, и аз бяхме добре вразумени с по един бой.

     Лори се върна при мъжа си, макар аз да бях напълно против. Свекърва й се опита да я защити, но Виктор вразуми и нея, собствената му майка.

     След девет тежки месеца... Лори роди красиво малко момиченце. Бях най-щастливата леля, защото се чувствах точно такава.

     За моя огромна болка и съжаление, при раждането моята най-добра приятелка, която чувствах като сестра, почина. Лекарите успяха да спасят само Лили, детенцето, което чувствах като свое.

     Болка... изгаряща болка разкъсваше душата ми. Никой не може да си представи колко ми беше зле, как исках да убия този човек, който  опропасти живота на приятелката ми. Не беше виновен той за смъртта й, но бе виновен за това, че последните си месеци тя живя в един кошмар. Не мога да му простя! Може да е грях, но него ден аз го проклех да страда така, както съдбата би го наказала по най-суровия начин.

     На погребението на Лори чух Виктор да казва над гроба й думите, които щях да помня цял живот.

• - Обичах те! Истински... ти беше различна от останалите. Теб те обичах!

     Беше ми все тая дали Виктор страдаше или не. Аз исках той да умре. Не Лори трябваше да си отиде, тя беше прекрасен човек. Не беше честно! Не беше!

     Майката на Виктор не можа дълго да се радва на внучката си. Една седмица по-късно почина и тя. Отидох на погребението. Там ме спря една възрастна жена и ми каза нещо, което за пореден път ме накара да намразя Виктор още повече.

• - Те всички го обичаха. Той ги караше да се влюбят в него, а след това ги опозоряваше!

     Вик усети, че жената ще ми каже повече, отколкото трябва и бързо я изгони от дома си.

     Опитах се да се боря за попечителските права над Лили, но беше невъзможно. Нямах никакви доказателства срещу баща й. Единственото, което ми оставаше, бе да се моля за детенцето. Виктор напусна града, умолявах го да ми остави координати, но той не го направи. Аз и не очаквах друго...

     Не знаех нищо за Лили и това ме тормозеше много. Четири години по-късно един ден, съвсем случайно срещнах Виктор, а до него беше моята малка принцеса, която бе одрала кожата на майка си. На моята Лори...

     Спрях се, прегърнах момиченцето и се разплаках. Погледнах мъжа срещу мен с най-голямата омраза, на която бях способна.

• - Не ме съди! Аз вече плащам за греховете си. Подигравах се с жените и Господ ми отне тези, които ме обичаха. Онези две, които обичах и аз. В замяна ми прати дъщеря, която отглеждам сам! Дъщеря, която всеки ден ми напомня за онези чужди дъщери, с които аз се подиграх...

     Виктор отмина, но преди това ми остави адреса, където се бе преместил. Каза ми, че когато поискам, мога да виждам Лили.

     Човек плащаше за греховете си. Но грях ли беше, че аз не бях доволна на това. Продължих пътя си, бързах да се прибера у дома, където ме очакваше моят мъж, който щеше да ме прегърне и за пореден път да изтрие сълзите ми...