По действителен скучай
Виктор беше на 27 г. Красив мъж, висок и едър. Познавах го доста добре, не беше лош, но бях чувала най-различни истории по негов адрес. Не вярвах на никоя от тях. Той беше приятел на братовчед ми и честно казано никога не ми беше правил лошо впечатление. Точно обратното. Когато ходех на гости на Дани (братовчед ми) ми беше приятно да го заварвам там. Всеки път ми целуваше ръка и придърпваше стола ми преди да седна. А погледът му... признавам си, че понякога ме смущаваше - натрапчив и дълбок...
Един ден Дани ми се обади по телефона и ме помоли да мина през тях, за да ми предаде някакво писмо, което по погрешка мои познати бяха изпратили на неговия адрес. Връщах се от училище и една приятелка беше с мен. Отбихме се заедно. Когато влязох в апартамента на Дани, видях, че и Виктор беше там...
Не останахме дълго там, но усетих пламъците, които прелетяха между Виктор и Лори, приятелката ми.
Тръгнахме си. На другия ден Лори ми се похвали, че Виктор й е звънял. Поискал те ...