Проклятие

Винаги бързаме и винаги закъсняваме...
Много говорим, а нищо не казваме...
Скачаме нагоре, а всъщност падаме надолу...
Тичаме напред, но седим на едно място...
Опитваме се да крещим, но просто мълчим...
Смееем се силно, но истината е, че плачем тихо...
Всичко ни е ясно, но нищо не разбираме...
Радваме се, но се оплакваме...
Пием, а сме жадни...
Имаме всичко, но нещо липсва...
Заобиколени сме от хора, а се чувстваме сами...
Като вечно проклятие, тегнещо над нас, а всъщност всичко е измислица...

До кога с тази глупост нелепа?!