Прокълнатият кладенец
ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да свърне 30-тината метра по ливадата и да спре почти до каменния зид на герана. Наведе се, взе камък и приближи. Смяташе да го пусне и дълго да чака, докато ехото на кладенеца му върне звука от срещата на камъка с дъното. Изненада се като видя дъното. Седна, опря гръб у дувара на герана и се отнесе: в съзнанието му изплуваха образите от често повтаряният от прабаба му разказ за бягството.
„Било края на междусъюзническата. Отвоюваните с геройство и кръв територии били върнати в пределите на рухващата Империя. Нападнат от башибозук и черкези Вейсал* вече горял от четирите краища, когато 7-те волски коли превалили баира и се спуснали къде изворите на реката. Без да разпрягат, напили се и животни и хора, напълнили стомните и продължили, та да могат до зазоряване да минат в българско.
То, не че имало граница и войска да я пази, ама уж за по-сигурно. Слънцето клоняло вече накъм пладне, кога стигнали тук. Спрели до кладенеца, разпрегнали, пуснали стадата да се напасат, разстлали месали, разповили сукалчетата и заизваждали вода от кладенеца, да се измият, напият и животните да разхладят. Тук там се чувал детски плач, женска гълчава, кучешки лай, дори кавалът на Тано Кехая заизвивал тъжна една, за милото им село.
И тогава налетели. Били десетина черкези на черни атове. Един път само сварил да гръмне Тано Кехая и го съсекли. Скупчили се всички около кладенеца, а джелатите взели да кълцат мъжете, бабите, булките и момите за алтъни. Който имал, давал.
Хубава била пра-бабината най-малка сестра Рада. Бяла, със стройна снага и алени устни. Скъсал черкеза алтъните от врата й, свалил пафтите от кръста й, ама я задърпал настрани. Кога сварила, та измъкнала ножа му от канията и го забила до дръжката в корема му. Кървава хукнала да бяга, ама къде ти…съсекли и нея черкезите. После я пуснали в кладенеца и подкарали стадата зад границата.
Без волове и стада, обрани и насилени, бежанците се спуснали да оглеждат наоколо. Открили два бистри извора с буйна вода, дебела земя, тучни ливади и гъста гора и съградили село. Като не могли да извадят Бяла Рада от дълбокия кладенец, всеки що минел от там, проклинал насилниците и хвърлял камък.”
Туй си беше спомнил. Така кладенецът се беше напълнил.
Стана, избърса навлажнилите се очи, метна камък и прокле:
- Проклети да сте насилници, та било черкези, българи, турци или занзибарци, където и да сте по света, проклети да сте!
* (Veysal) Българско село в пределите на Одринския вилает.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados
