Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безотговорна майка. Тогава беше на шестнадесет години - румено, нежно момиче със златисторуса коса, очи кръгли и сини като полски цветя, и стройно, крехко младо телце.
Започна работа в един ресторант като келнерка. Собственици на ресторанта бяха възрастни съпрузи - добри хора, които и предоставиха свободна стая в тяхното жилище. Съпрузите се отнасяха добре с нея, покровителстваха я и никой от клиентите не се осмеляваше да се държи неприлично. Записаха я дори да посещава вечерното училище, за да продължи образованието си, та да не бъде принудена цял живот да остане келнерка в ресторант.
Запозна се е него в ресторанта и се влюби от пръв поглед. Не устоя на любопитните му и проницателни зелени очи, ...