7 nov 2018, 9:56

Простички мисли на един обикновен човек - 15 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
2393 6 12
11 мин за четене

Понякога е по-страшно да не ти се прибира, отколкото да нямаш къде да се прибереш...

06.11.2018.

 

 

Тъгата е нещо като амортисьор за болката, иначе душата ще излезе от тялото и всичко ще свърши...

06.11.2018

 

 

Несъвършен е онзи стих, който не започва и не завършва с Любов...

05.11.2018

 

 

Потъването на един континент е нищо в сравнение с потъването на дори една човешка душа...
Кирето - всеки носи в себе си своята Атлантида...

31.10.2018

 

 

Тя може да насити с Любов един миг толкова много, колкото мнозина не успяват и на милионна част от това дори за цял живот...
30.10.2018

 

 

Ако във всяка секундичка от деня, инжектираш по капчица Обич, така ще направиш всички часове любими...

31.10.2018

 

 

Когато човек работи с хора разбира кои не са...

28.10.2018

 

 

Уморих се  да започвам все от начало...то на нечий край.

28.10.2018

 

 

Изморява ме смяната на времето в Теб. Аз обичам всеки твой сезон - и пролетта и лятото и есента...но зимата идва прекалено често. А довчера беше лято... Ще трябва пак да свикна със щипещият студ на самотата и белотата на зимната тишина...

28.10.2018

 

 

Има три вида Любов: възможна, невъзможна и... моята.

26.10.2018

 

 

Понякога разликата между умния и простия човек, е единствено търпението...

25.10.2018

 

 

Всеки може да разбива сърца. Но не всеки има дарбата, да ги лекува, да им вдъхва кураж и да усеща ритъма им...

24.10.2018

 

 

Много хора отделят повече енергия, за да подхранват страховете и съмненията си, отколкото, да вдъхват живот на мечтите и плановете си. Така, постепенно падат в плен на отчаянието, на апатията и на разрушителната тъга, които ги превръщат от жизнени и кипящи от енергия и Любов личности, в разбити и безволеви същества...
Кирето, 20.10.2018 г. Бургас

 

 

Плиткият ум винаги най-дълбоко се самосъжалява. Дълбокият - просто избягва плитчините...

19.10.2018

 

 

Всяка кауза е изгубена още в мига, в който се усъмниш, че е такава...

18.10.2018

 

 

Човек се учи докато е жив...зян.

18.10.2018

 

 

Това - честичко, да се събираш парче по парче отново и отново си има и хубава страна. Ставаш много добър в реденето на пъзели и се сдобиваш с изключително бърз и комбинативен ум. Лошото е, че понякога омръзва, понеже картинките на пъзелите, се повтарят...

18.10.2018

 

 

Мечтата е най-хитро замаскираната илюзия, измислена от човешкия ум, за да компенсира нечие отсъствие, липсата на нещо, или, за да прикрие наличието на прекалено много страх от загуба и самота...

18.10.2018

 

 

Пази се от хора, които са изгубили битката за доброто в себе си. Те вече са готови за война с другите. В името на злото...

17.10.2018

 

 

Есента е тъжен сезон. Не и за мен - ти носиш лятото навсякъде със себе си...

17.10.2018

 

 

Може да си беден на друго, на всичко останало дори, но ако не си беден на Любов, значи си най-богатият човек във Вселената...

17.10.2018

 

 

По-добре кошмари в кухнята, отколкото комедии в спалнята.

16.10.2018

 

 

Най-трудно е, да се пребориш с вътрешен глас, който се държи като твой най-голям външен враг...

16.10.2018

 

 

В духовния живот търпението води до много висока награда. В реалния обаче, ти търпиш, а обикновено наградата отива при друг...

16.10.2018

 

 

Винаги е по-добре, да си силно цапнат в устата, отколкото дори и слабо - в ума.

15.10.2018

 

 

Много хора твърдят, че имат мисия. Но с изключение на Том Круз, никой от тях не си признава, че тя е невъзможна...

14.10.2018

 

 

Безсъние:
Нощем с белите...овце.

14.10.2018

 

 

Продадеш ли си душата, можеш да си купиш всичко. Но оттам нататък, започваш да обедняваш със всяка изминала минута...

14.10.2018

 

 

Не можеш да стоплиш такава душа, която отдавна е изстинала към доброто, към красивото и към истината...

12.10.2018

 

 

Капчицата завист в душата, е нещо като лъжичката катран, която разваля кацата с меда...

12.10.2018

 

 

Документът за самоличност се обезсмисля, ако вътре в теб живеят повече хора...

12.10.2018

 

 

За какво ти е слух, ако не чуваш вътрешния си глас, а непрекъснато се ослушваш какво ще кажат хората...

12.10.2018

 

 

Духовната храна има смисъл единствено, когато духът е здрав. Иначе води само до затлъстяване на ума...

11.10.2018

 

 

За истинска самота винаги трябват двама - един, който да страда и един, който да е виновен за нея.

11.10.2018

 

 

Хората, които наранявате днес, утре може да се превърнат във ваши врагове. Но това не е страшно. Страшно е, ако се превърнат във ваши спасители...

5.10.2018

 

 

Любовта е хронично заболяване, при което не пиеш лекарства, защото се страхуваш, да не те излекуват от него...

04.10.2018

 

 

Усмивката е награда за чакането, а търпението - спокоен пристан за Любовта...

27.09.2018

 

 

Трябва да се пазите от хора, които плачат на рамото ви. С крокодилски сълзи...

27.09.2018

 

 

Всеки път, когато животът ме среща с нагли и безочливи хорица, ми се иска, да се разделя със съвестта си по взаимно съгласие.

27.09.2018

 

 

Човек започва да расте, когато започне да мечтае...
25.09.2018

 

 

Много ми се е насъДрало напоследък...

17.09.2018

 

 

Всяко сбъдване на множество малки и желани нещица, е всъщност поредица от гигантски крачки към жадуваното Щастие...

24.09.2018

 

 

Чувството да обичаш някого, е многоизмерно. То не е нито само привличане, нито само желание, нито само отношение. В една Любов, се преплитат и уважението и подкрепата, щастието, да си нечия опора и пристан, трепетът при всяка среща, или разговор и красотата на усещането, че този човек ти липсва. Всички тези странни на пръв поглед нишки, Животът успява да вплете по вълшебен начин в тялото, в ума и душата на оня, който е успял да открие смисъла на това - да обичаш.
Всеки идва на този грешен Свят с Надеждата, че все някога, ще му се открие тайната на нишките, за да може сам, заедно с човека до себе си, да създаде най-прекрасно изтъканата и фина материя - тази на тяхната нежна и искрена Обич...
Кирето, 23.09.2018 г., Ямбол

 

 

МЪЛЧАЛИВИ МИГОВЕ

Обикновено човек мълчи, когато няма какво да каже, когато е чул, или видял нещо, което не трябва, или когато е направил нещо, за което не иска да се говори. Друг път мълчи, когато е преглътнал обида, когато сам е наранил, когато иска да остане сам, или когато е останал сам поради раздяла.
Хората, които имат какво да кажат на Света, може и сами по себе си, да са мълчаливи и тихи, но никога не мълчат. Дори в своята си тишина, те творят, създават, или просто подготвят нещо, което да подарят на другите, за да имат хората красива причина, да си кажат нещо мило. Хората, които имат какво да кажат на Света, винаги намират начин, да нарушат мълчанието на някой, който страда, поради неразбиране, обида, или насилие и успяват, да му дадат слова на надежда и упование, че утрото, ще е изпълнено с глъч и весел смях. И никога с мълчание, което тежи.
Светлината в човешката душа достига до нея без звук - съвсем мълчаливо и с нежността, с която Пролетта променя Света. Тогава човек наистина няма какво да каже, защото мълчанието, което го изпълва, е смяна на един сезон с друг - този на преглътнатите обиди и унижения, с този на мълчаливата Обич и упование, че винаги ще има утре...
Кирил Ганчев / Кирето /, 13.10.2018 г., Бургас

 

 

МИНИАТЮРНО ПАРЧЕНЦЕ ОТ ОКТОМВРИ
През погледа на влюбен мъж
Светът изглежда по-различен.
Посоките – нашир и длъж,
се сливат във една – Обичам Те!

Да, знам, за вас е твърде странно
как в силата - прозира нежност
и колко всъщност неразбран е,
мъж, без всякаква излишна тежест...
Кирето, 15.10.2018

 

Кирил Ганчев / Кирето/, септември-ноември 2018 г. , Бургас

 

 

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слизай при нас по-често, братко! Неведнъж си ме спасявал и завинаги - YNWA!
  • Така е, Анита, знам и я ценя! Това е най-голямото богатство за всеки човек, Приятелче! Поздрави!
    Благодаря Ти, Бат Стойчо! Признателен съм много за това,че успя да надникнеш в душата ми!
    Светле, винаги си добре дошла!
    Силве, ти си ми като коректив и много държа на онова, което усещаш в моите писаници.
    Таис, трогнат съм от тези мили слова и ТИ благодаря сърдечно!
    Илияна, ще има още "любими" неща, обещавам. Благодаря ти! Поздравче!
    Брате Безжичен, винаги ми е топло и уютно, когато кажеш добра дума и сега е така! Поздрав където и да си!
    Даринка, вземи си колкото искаш от торбата! Усмивчица и за Теб!
    Наде, поласкан съм от признанието!!! Много!
    Светле, Ти си ми като сестра и твоите мъдри думи винаги ме сгряват! Благодаря ти и аз топличко!
  • Написано от мъж, който знае какво е любов и как да я цени.

    А човек започва да расте, когато почне да взема решения и носи отговорността за тях. С мечтите му порастват криле.
  • Пак нижеш броеница с кехлибарени зърна от мъдрост.Истинска наслада за душата!Ту се замислях,ту се смях от прочетеното, което синтезира наблюдение и опит, които говорят за усвояване на практики, така полезни за читателя.
    Специални поздрави, Кирил!
  • Беше ми много приятно...
    Поздрави, Кире...
  • Прочетох с удоволствие, Кире. Адмирации!
  • Еха, няма как да не се възхитя... Мъдро, близко, истинско... Бисерчета.
  • То, другите са го казали, но и аз да не остана по назад . Не ме учудваш, от момента, в който прочетох нещо от теб, просто, винаги очаквам поднесени с много финес, почувствани дълбоко и философски подплатени редове. Иска ми се Безжичен да не ми беше избрал "любимото", но пък аз си харесах и другите, а и все пак има споделянето, и така всички можем да се радваме на написаното. Благодаря!
  • Отново толкова много философия в тези кратки "простички мисли". Поздравления, Кире! А оттук любимо ми е: "За какво ти е слух, ако не чуваш вътрешния си глас, а непрекъснато се ослушваш какво ще кажат хората...".
  • Пълна торба с бисерчета
  • Много!!!
  • Кире,... Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??