Просто синьо

Нощ - прохладна, лятна, свежа.
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет.
Небрежно вързаните ѝ къдрави коси се разпиляха по голите рамене.
Нестихващите вълни се разбиваха шумно в исполинските скали.
Небето, обсипано със блещукащи звезди, сияеше в цялата си прелест.
Неговите очи проблеснаха в съзнанието ѝ.  
Намереше ли ги сред останалите, връщаше усмивката на лицето си.
Небесносините сапфири грееха под светлите му вежди.
Неустоимата му усмивка караше сърцето ѝ да препуска като лудо.
Нехайно помахваше с ръка.
Нозете ѝ се разтапяха като шоколада, с който искаше да покрие тялото му.
Напрежение мина през тялото ѝ като ток.  
Не спираше да се взира в тези очи.
Немощно се давеше в искрящото синьо.
Нюансите преливаха съвършено.
Насочи вниманието си към розовите му плътни устни и прехапа жадно своите.
Наблюдаваше го с очарование.
Неуловимите слънчеви лъчи лъщяха върху светлата му коса.
Неочаквано, сапфирите му срещнаха топлите ѝ очи.
Неотразимата усмивка красеше бледото му лице.
Настъпи краят на вълшебния миг.
Наситен тътен разпра въздуха.
Набързо се обърна към затворилата се от вятъра врата.
Насълзените ѝ очи се отразяваха в тъмното стъкло.
Натрапчивият вятър създаде суматоха и я върна в реалността.
Неговите очи си оставаха копнеж за самотната ѝ душа.
Наситено розовите му устни продължиха да я докосват само в сънищата ѝ.
Намести се в изстиналото си легло, затвори очи и продължи да бленува за този така очакван миг, миг като вечност.