23 jul 2019, 19:35

Прозорец към света

  Prosa
1K 1 0
1 мин за четене

Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.

Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дневната светлина, процеждаща се през прашния прозорец срещу него. Причудливите форми и движения, породени от този танц на светлината й мрака, го оставяха без дъх и той ги следваше унесен от красотата на изящните им превъплъщения. Пристъпи на пред и усети уханието й ,носещо се около него . То го върна към спомена за свежата трева под краката му, за цветята окичили с благоуханието си косите й, за нежната магия породена от силата на докосването й. Сякаш отново можеше де се огледа в блясъка на очите й, сякаш можеше да чуе гласът й ,подканващ го към меките сладки устни ,между които излизаше. Сякаш споменът можеше да се превъплъти пред него в нещо реално от плът и кръв. Сякаш животът можеше да се повтори и да върне загубения миг на спокойствие й топлина. Сякаш можеше да бъде себе си отново ,макар да му бяха останали сама голите стени и запрашения прозорец гледащ към света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...