Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастието, което птичката дарявала на хората, хем да го прибере всичкото за себе си.
Издебнал я, хитрецът му с хитрец, както си чуруликала на един клон и ХЛОП - вкарал я в чувала. Доволен и подсмихващ се, той я откарал в ада и я затворил в клетка.
– Хайде сега, проклетнице, вече няма да даваш щастие на никой друг освен на мен – рекъл Дявола и се изхилил така, че самите стени на ада се разтресли.
Птичката на щастието се разплакала. Никога не била по-нещастна. Дяволът я гледал и не можел да се начуди какво било толкова щастливото в тази птичка. Тя никакво щастие не му донасяла като я гледал, а напротив - погледнал ли я, започвал да и се ядосва, тъй като му разваляла настроението с цивренето си.
Държал ...