Пуалецо

На какви ли работи не се е нагледал и натеглил врачанина. Народната власт национализира "едрата градска собственост", ограничи жилищната градска площ и накрая взема земята. Всичко това се правеше за "благото" на народа, не го измислиха каламите. Апетита идва с яденето. Като се сдобиха с градската собственост, видяха че на врачаните им останаха по 2 декара стопанска земя. За да се сдобият и те с такава решиха да усвоят "пустеещите" земи, както навремето в СССР разработваха целините. Изкараха си постановление и "усвояването" започна. В района от "Мало краище" до Дълбокия Веслец бе "пустееща" земя, която каламите щяха да облагородяват. В някогашните "държави" на врачаните започнаха да никнат като гъби след дъжд всякакви сгради и вили. Лозята заприличаха на клетки от концлагер. Не се размина и на нашата “държава”. Комшия ми стана "отговорен другар", който могилски го кръстихме Пуалецо. Първата му работа беше да докара работници, които му спретнаха една ограда, през която муха не можеше да мине. После му построиха скромна вила на два ката. Обзаведе я с нови талашитни мебели. На "откриването на обекта" дойдоха много държавни автомобили с държавни хора. Знайно е, че държавните хора обичат много банкетите, в които им минава половината живот. То беше откриване, то беше чудо - музика, песни, танци, стрелби.

На другия ден една ведомствена чистачка изнесе и изхвърли в дола чисто нови дюшек, юрган, чаршафи и килим, от които се носеше познатата следбанктна миризма. Не след дълго в дола се събраха всички кучета и котки на могилата. Малко по-късно тя бе огласена от кучешки вой и котешко мяукане. Те бяха консумирали върнатите непреработени поръчки от банкета.

Какво се бе случило?

Любезният домакин предоставил новата спалня "Приета" за покои на гости от София. Единият едър и дебел като Кир Михалаки, а другият дребен и спечен като Рачко Пръдлето. Та легнали си двамата след обилното ядене и пиене. Михалаки отвън, а Пръдлето отвътре до стената. Човешко е изпитата течност да се източи. Станал Пръдлето, прехвърлил си единия крак през шкембето на Михалаки и го възседнал. Точно тук е мистерията. Пръдлето казва, че точно в този момент устата на Михалаки се отворила и от нея като вулкан изригнала банкетната лава. Михалаки пък твърди, че Пръдлето е "върнал" поръчката в момента, когато се е мъчил да го прескочи. Не е успял, катурнал се обратно и направил голямата работа.

И до сега не се изясни кой от двамата държавни другари беше причина за "връщане" на поръчката.

Благоустрояването около вилата стана бързо. Работници от "Паркове и градини" насадиха всякакви по вид лалета, нарциси и зюмбюли.

На другата пролет нито едно луковично цвете не покара. Мнителният Пуалец извика специалиста, който беше проектирал и посадил градината, да разбере каква е причината. След щателно разследване злосторникът бе открит - едно слепо куче, което се грижеше само за прехраната си.

Според Пуалецо то трябваше да бъде жестоко наказано. Идваха различни специалисти. Гърмяха го, тровиха го с карбид, палеха го с гас, но резултат нямаше. Есента той отишъл при бай Илия, който си живееше на лозето. Попитал го какво да прави с кучето.

- Сега е късно, ама напролет ще го ликвидираш. За целта ще вземеш емфие и няколко ръбести камъка. Когато прасето се появи, в дупките ще поставиш камъните, ще ги поръсиш с емфие и ще ги заринеш.

- Е и! Как ще убием кучето?

- Няма да го убиваш, та да ти тежи на съвестта. То само ще се самоубие.

- Как?

- Пролетта кучето си проверява каналите. Като дойде до камъка ще го помирише. От емфието ще кихне, при което ще си удари главата в острите ръбове и ще я разбие. Тая рецепта я знам още от дядо ми, изпитана марка е!

Пуалецо не умори кучето, защото за Нова година бе изтеглен в София. Михалаки и Пръдлето се отблагодариха за гостоприемството.